Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. К. С. от гр. С., против решение от 30. 04. 2009 г. постановено по адм. дело № 7593/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 37 - ми състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РЛ - 167/20. 11. 2008 г. на областен управител на област С.. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това касаторът моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство.

Ответната страна - областен управител на област С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов, моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на А. К. С. срещу заповед № РЛ - 167/20. 11. 2008 г. на областен управител на област С., с която по заявление вх.№ 91 РЕ/8/22. 02. 2007 г. подадено от жалбоподателката, като наследник на репресирания К. А. С., е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу горепосочената заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Предвид данните по делото относно фактите, които са от значение за преценката на спорното...