Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на кмета на община С., срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30. 12. 2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община С., област Х. (обн. ДВ, бр. 4 от 16. 01. 2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени 0, 243 дка от имот с идентификатор 65677. 001. 509 с обща площ 3, 064 дка находящ се в землището на гр. С. ЕКАТТЕ 65677 без посочена местност .

В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 168 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК.

Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот.

Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В процедура по чл....