Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. от гр. Т., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Т., срещу решение № 103/24. 01. 2011г., постановено по адм. дело № 861/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 250900308/06. 01. 2010г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, офис Търговище, в частта, потвърдена и изменена с решение № 83/08. 03. 10г. на директора на дирекция „ОУИ”- Варна.
Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради недопустимост, допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за невалидност на издадения РА. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, в нарушение на закона са подменени визираните в разпоредбата критерии за освобождаване от облагане с данък върху дейността му като земеделски производител, като подробни съображения в тази насока са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени ли обяви за нищожен ревизионния акт.
Ответникът по касационната жалба –директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и извърши преценка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна /АС Варна/ е РА, в частта му потвърдена от решаващия орган, с който РА на касатора като физическо лице
са определени допълнително задължения за данък върху дохода по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 2718, 79лв. и лихва върху него, както и задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода 03. 07. 2007г-31. 12. 2008г.
За да потвърди РА съдът е приел, че ревизионният акт е валиден, издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. По съществото на спора съдът е установил фактическа обстановка, която не е спорна, изслушал е и е съобразил заключение на икономическа експертиза. По основния спорен въпрос относно вида на извършваната от лицето дейност и попада ли тази дейност в хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, в който случай доходите не се облагат с данък, съдът е приел за правилни изводите на приходните органи. Предвид направените фактически установявания е изложил е мотиви, че доходите на физическото лице, реализирани през 2008г. във връзка с угояване на пилета по договор с „Лудогорско пиле” ЕООД, са доход от услуги по отглеждане на пилета. Приел е, че собствеността върху пилетата не е прехвърляна, при което и във връзка с легалните определения в пар. 1,т. 1 ДР ЗПЗП и пар. 1,т. 21 ЗДДФЛ, не е налице продажба, дейността не е производствена, поради което не е приложимо изключението за необлагане на дохода по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е приел също, че щом лицето през 2008г. не е реализирало дейност като земеделски производител, не попада в кръга лица по чл. 6 и 9 КСО, поради което дължи установените с РА окончателни вноски за фондовете ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване. Решението е правилно.
Първото наведено касационно оплакване е за недопустимост на решението като се твърди, че съдът се е произнесъл по жалбата, с която не е сезиран. Счита, че незаконосъобразно съдът не е приел невалидност на ревизионния акт. Аргументите на касатора са във връзка с новата структура на НАП в сила от 01. 01. 2010г., според която структурирането на териториалните дирекции е в пет такива, една от които е ТД на НАП Варна, включваща териториалния обхват и дейността и на ТД на НАП Търговище, последната трансформирана в „офис Търговище при ТД на НАП Варна”. Оплакването е неоснователно. Обстоятелствата във връзка с преструктурирането на териториалните поделения на НАП, считано от 01. 01. 2010г., са правилно установени и не са спорни. Първият въпрос, който е от значение за валидността на акта е дали органът, посочен като издател на акта има компетентността за това и дали изписването на наименованието „Териториална дирекция гр. Т.” на титулната страница на ревизионния акт е от значение за валидността на акта. Изводите на съда за липса на допуснато съществено нарушение и за наличие на компетентност на издателя на РА са правилни и се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 119, ал. 2 и 3 ДОПК ревизионният акт се издава не от структурата на НАП, а от орган по приходите, длъжностно лице, определено със заповед от органа, възложил ревизията. В случая е налице надлежна заповед от 14. 12. 2009г., издадена от органа, възложил ревизията, преди извършеното преструктуриране на НАП, с която заповед е определен органа по приходите, компетентен да издаден акта. Същият орган по приходите е издал РА на 06. 01. 2010г. Налице е компетентност трите й форми – времева, териториална и материална. При извършеното преструктуриране не са променени компетентността на издателя на РА, качеството му на длъжностно лице и орган по приходите. Променено е наименованието на местоработата на органа по приходите – от ТД на НАП – на офис при ТД на НАП, което не се отразява на възложените функции, права и задължения на органа по приходите. Изводът е, че няма промяна на териториалната компетентност на издателя на РА. Изписването на наименованието на териториалната дирекция не е съществен реквизит от съдържанието на РА – арг. от чл. 120 ДОПК, т. е. сгрешеното наименование след 01. 01. 2010г. не може да се отрази на валидността на акта, нито представлява допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до процесуална незаконосъобразност на акта.
Вторият въпрос, който се поставя е дали съдът, който в диспозитива на решението е потвърдил РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, офис Търговище, се е произнесъл по ревизионен акт, различен от този, по който е сезиран. Това не е така. Потвърден е РА, индивидуализиран със своите съществени реквизити – дата, номер и издател, които са идентични с реквизитите на обжалвания административен акт. Разликата е в наименованието на местоработата на издателя – орган по приходите, с което като не се променя акта, се посочва точното наименование на структурата на НАП, съобразно влязлото в сила вътрешно преструктуриране.
Второто наведено касационно оплакване е за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда относно вида на извършваната дейност от ревизираното лице и относно приложимостта на изключението на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ спрямо тази дейност за данъчния период 2008г.
Фактическата обстановка е безспорна и пълно установена. Ревизираното лице е реализирало през 2008г. доходи от отглеждане на пилета-бройлери в размер на 56 381, 22лв., по сключени договори за изработка с възложител „Лудогорско пиле” ЕООД. През годината физическото лице е регистрирано като земеделски производител, подал е ГДД, в която е декларирал доходите си като такива, получени от упражняване на дейност като земеделски производител и необлагаеми по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. Приходните органи са счели, че доходите са облагаеми, тъй като не е налице изключението по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. До същите изводи е достигнал и съда, който е приел, че получените доходи са от извършване на услуги /по отглеждане на пилета/, а не от производство, поради което е неприложимо изключението за данъчна преференция. Според касатора дейността му по договорите с „Лудогорско пиле” ЕООД е производствена, продукцията е предназначена за продажба, прехвърлени са рисковете, свързани със собствеността, каквото е изискването на СС18 „Приходи”. Не бил отчетен симулативния характер на договорите, прикриващи продажба. Оплакването е неоснователно.
Относно характера на сключените договори между касатора като физическо лице - изпълнител и "Лудогорско пиле" ЕООД - възложител, правилно първоинстанционният съд ги е квалифицирал като договори за услуга, тъй като предмета на договорите е изпълнителя да угоява пилета бройлери на възложителя, като съобразно клаузите по договорите изпълнителя получава възнаграждение за положен труд, а не доход от отглеждане на пилета - собствено производство. Неоснователни са възраженията срещу сключените договори, което съдът не възприема, тъй като касатора е страна по тях и ако не е бил съгласен с клаузите им или е преценил, че има клаузи, които заобикалят закона, не е следвало да ги подписва. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, уреждаща необлагаемите доходи на производство на непреработена животинска продукция, тъй като касаторът не е производител на такава продукция по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Правилно съдът е установил, че няма данни угоените пилета от касатора да са му прехвърлени в собственост, за да може да се третира дейността му като производство. Данъчната преференция е въведена като изключение, поради което разширителното тълкуване на предпоставките, при които се прилага, е недопустимо.
В частта относно вноските за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, както и лихви върху тях, решението също е правилно. Дължимостта на тези вземания е акцесорна на дължимостта на данъка по ЗДДФЛ. Щом доходите не са придобити при производствена дейност като земеделски производител, то тогава за 2008г. ревизираното лице не попада в кръга лица, посочени в чл. 6, ал. 9 от КСО и поради това дължи окончателни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване върху реализирания облагаем доход, установен с РА.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да доведат до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Разноски не се присъждат в полза на страните предвид неоснователността на касационната жалба и липсата на данни за направени разноски от ответника по касация, който не е представляван в производството.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 103/24. 01. 2011 г., постановено по адм. дело № 861/2010г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Ч./п/ С. П.
С.П.