Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. при ЦУ на НАП, с настоящо наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", срещу Решение № 2412 от 02. 11. 2012 г., постановено от Административен съд-гр. П. по адм. д. № 1130 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 131105202/22. 12. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П. срещу Т. Д. М. в качеството й на едноличен търговец с фирма "Тингер-Т. М.", ЕИК по Булстат: 040702709, който акт е потвърден с Решение № 259/08. 03. 2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 2500 лв., ведно с лихви от 424, 95 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на данъчен кредит и неправилно е отменил РА.

Ответникът – ЕТ "Тингер-Т. М." не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение АС Пловдив е отменил обжалвания РА, с който на търговеца е...