Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Д. И. Д. срещу заповед № ЗС - 321 от 11. 12. 2009 година на Министъра на отбраната, с доводи, че е нищожна и при алтернативност недействителна и незаконосъобразна и затова следва да бъде отменена със законните последици.

О. М. на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на процесната заповед не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК и затова жалбата следва да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и тъй като в представената разписка от куриер № 0848132 изрично не е посочено какъв точно документ съдържа пратката, следва да се приеме, че е в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посочената заповед, по преписка образувана по докладна записка изх. № 12989 / 20. 11. 2009 година на Изпълнителния директор на ИА "Социални дейности на МО", на основание чл. 80а от ЗДС, поради това, че се държи на отпаднало правно основание, е постановено изземване от Д. И. Д. на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се в с. А., чл. 12, ет. 5, представляващ апартамент № 13.

Видно от акт № 6 / 20. 08. 1982 година имотът е държавна собственост и е предоставен за оперативно управление на Министерството на отбраната. Въз основа на договор за наем от 10. 01. 1995 година и заповед за настаняване № 4 от 10. 01. 1995 година на Началника на Поделение 18880 Бургас в горепосоченото жилище е настанен Д. И. Д. в качеството му на кадрови военослужащ....