Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр. П. срещу решение № 335/20. 12. 2007 г., постановено по адм. дело № 509/2007 г. по о писа на Административен съд – гр. П., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 145-4/02. 06. 2007 г., издаден от орган по приходите при същата дирекция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приложил чл. 103 ДОПК, тъй като тази разпоредба се отнася само при констатирани несъответствия между съдържанието и изискванията за попълване на декларация, както и че законодателят за прилагането на чл. 106 ДОПК не е предвидил като необходимо и задължително условие спазването на чл. 103 ДОПК. Твърди се в касационната жалба, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неспазване разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК, като вместо да остави жалбата без разглеждане поради липса на правен интерес, е отменил АУЗД. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска с отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Т. С. – Х. Т.” – гр. П., редовно призован не се е явил и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Според прокурорът налице е бил правен интерес за търговеца да обжалва съставения му АУЗД, тъй като с него е засегната неблагоприятно правната му сфера, както и съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 103 и чл. 106...