Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - район Люлин, град София, против решение № 3510 от 05. 11. 2010 г. по административно дело № 8316/2009г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 92 ЗИХУ 570/20. 10. 2009г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” район Люлин и препискатата е върната на административния орган със задължение да издаде в 7-дневен срок от влизане в сила на решението нова заповед по молба-декларация с вх.№ № 92-ЗИХУ-570/18. 09. 2009г. на Д. М. Г. от гр. С., починал и заместен в процеса от наследниците му Т. К. Д.-Грънчарова (съпруга) и С. Д. Г. (дъщеря). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на АССГ поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците - Т. К. Д.-Грънчарова и С. Д. Г., и двете от град София, не ангажират становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждаиня (ЗИХУ) е оспорената от Д. М. Г., б..ж. на гр. С., заповед № 92 ЗИХУ 570/20. 10. 2009 г. на директора на ДСП - район Люлин, потвърдена с решение № РД 01-319/20. 11. 2009 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП), София-град, с която е постановен отказ да бъде отпусната на жалбоподателя месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 от ЗИХУ, по негова молба с вх. № 92-ЗИХУ-570/18. 09. 2009г., с вид на помощта – по чл. 28 от ППЗИХУ – месечна добавка за балнеолечение и рехабилитация, считано от 01. 09. 2009 година. Като мотиви за отказа се сочи единствено обстоятелството, че жалбоподателят не представя документ за самоличност за справка, както и че съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност е бил длъжен да подаде документи за издаване на нова лична карта.

С постановеното решение съставът на Административния съд София-град е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен, постановен при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е обосновал извод, че неправилно е прието при постановяване на обжалваната заповед, че жалбоподателят не е изпълнил изискването по чл. 32, ал. 1 ППЗИХУ, с оглед на което са налице нормативно предвидените предпоставки да бъде отпусната добавка на жалбоподателя по чл. 42, ал. 2,т. 4 ЗИХУ вр. чл. 28 от правилника за прилагане на този закон. Тъй като съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗИХУ, добавката се отпуска със заповед на директора на компетентната Дирекция „Социално подпомагане”, то съдът на основание чл. 173, ал. 3 АПК, е изпратил преписката на този орган, като го е задължил да издаде заповед за отпускане на добавка по чл. 42, ал. 2,т. 4 ЗИХУ вр. чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ – за балнеолечение и рехабилитация, в следващия се размер, съгласно ал. 2 от последната разпоредба и изложените в решението мотиви, задължителни за административния орган.

Решението на Административен съд София-град е правилно и изводите като обосновани и законосъобразни се споделят от касационната инстанция.

По делото е установено, че Д. М. Г., б. ж. на гр. С., е лице с трайно намалена работоспособност над 90 %, определена с ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Със социална оценка, изготвена на жалбоподателя от комисия на директора на ДСП-Люлин е констатирано, че същият има потребност от рехабилитация, и са дадени препоръки за провеждане на балнеолечение и рехабилитация и осигуряване на социално-икономическа защита. С молба-деклрация вх.№ № 92-ЗИХУ-570/18. 09. 2009г. на основание чл. 42, ал. 6 ЗИХУ жалбоподателят е отправил искане да му бъде отпусната месечна добавка по чл. 28 ППЗИХУ, като при подаването й вместо документ за самоличност е представил валиден паспорт и удостоверение от Министерството на вътрешните работи, издадено през месец юли 2009 г. за удостоверяване на обстоятелството, че личната му карта е открадната. С. З. №92 ЗИХУ 570 от 20. 10. 2009г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Люлин е постановен отказ да бъде отпусната на жалбоподателя месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 от ЗИХУ, като мотиви за отказа се сочи единствено обстоятелството, че жалбоподателят не представя документ за самоличност за справка, както и че съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност е бил длъжен да подаде документи за издаване на нова лична карта.

Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с представения паспорт при подаването на молбата–декларация на 18. 09. 2009г. жалбоподателят е удостоверил както самоличността си, така и постоянния си адрес. П. текстовете на чл. 13, ал. 1, т. 2, предложение първо от от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), чл. 34, ал. 2 и чл. 41, ал. 1,т. 3 от същия закон, в относимата им редакция към датата на подаване на молбата-декларация – 18. 09. 2009 г. жалбоподателят изцяло е изпълнил изискването по чл. 32, ал. 1 ППЗИХУ за удостоверяване на относимите обстоятелства – самоличност и постоянен адрес, необходими за отпускане на добавката.

Като е уважил оспорването, приемайки че атакуваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че АССГ е постановил решението си при точно приложение на материалния закон и вярна преценка на фактите. В касационното производство не се установиха твърдяните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 3510 от 05. 11. 2010 г. по административно дело № 8316/2009г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Н. Г. С.П.