Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 04. 02. 2022г. по гр. д.№273/2021г. на АС Бургас, с което са отхвърлени искове по чл. 63, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество отм..

Жалбоподателят –Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въприси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответниците П. С. К. и Р. В. К.,чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд както е потвърдил първоинснатционното решение, е отхвърлил иска на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против П. С. К. и Р. В. К. за отнемане в полза на държавата на следното имущество на стойност 157 444, 09 лева от Р. В. и П. С. както следва:

От Р. В.

-ДВОРНО МЯСТО с площ 1 288 кв. м в [населено място], ведно с построена в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 54кв. м., както и ведно с всички подобрения и приращения по гореописанитеимоти.

-Сумата в размер на 23 410 лева, представляваща непреобразуван остатък от направени вноски на каса от проверяваното лице по сметка в банка с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 10 185, 53 лева, представляваща трансферирани суми от сметка в сметка, с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 3 070, 21 евро или 6 017, 63 лева, внесени на каса от

проверяваното лице по сметка банка, с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 255, 30 евро или 500 лева, представляваща трансферирана сума от сметка в сметка, с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 2 564, 47 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка в банка, с титуляр Р. В...

-Сумата в размер на 41, 58 лева, представляваща начислени лихви посметка, с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 5 850 лева, представляваща непреобразуван остатък от направени вноски на каса от проверяваното лице по сметка в банка, с титуляр Р. В..

-Сумата в размер на 1 650 евро или 3 234 лева, внесена на каса отпроверяваното лице по сметка, с титуляр Р. В.

-Сумата в размер на 3 000 евро или 5 874 лева, представляваща трансферирана сума по сметка, с титуляр Р. В..

-Сумата в размер на 184, 84 евро или 361, 92 лева, представляваща начислена лихва по сметка, с титуляр Р. В..

-Сумата в размер на 5 300 лева, внесена на каса от проверяваното лице по сметка, с титуляр Р. В..

-Сумата в размер на 192, 35 лева, представляваща начислена лихва по сметка, с титуляр Р. В..

-Сумата в размер на 3 370 лева, внесена на каса от проверяваното лицепо сметка, с титуляр Р. В..

От Р. и П. К. сума в размер на 16 138лева, пазарна стойност на отчужден гараж в [населено място]

От П. К.

-Сума в размер на 47 021, 10лева внесена по сметка в банка, с титуляр П. К.

-Сума в размер на 62, 87 лева платни лихви по светка в банка, с титуляр П. К.

Ищецът е твърдял, че в хода на проверката на Р. В. и на нейния съпруг П. С. /бивш съпруг след 09. 03. 2017 год./, след извършени множество действия по закона за събиране на доказателства ислед техния анализ е установено наличие на значително несъответствие по смисъла на чл. 21 ал. 2ЗОПДНПИ отм. вр. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм. в размер на 312 421, 73 лв. вимуществото на проверяваните лица, запериода на проверката от22. 01. 2008 год. – 22. 01. 2018 год., поради коетосе твърди, че са налицеоснования за на подробно описаното в исковата молба имущество - посочено по -горе в отхвърлителния диспозитивна обжалваното решение.

Установено е по делото, че по силата на сключено между Районна

прокуратура - Бургас и Р. В. споразумение No22/22. 01. 2018г., одобрено от Районен съд - Бургас по НОХД No 5910/2017 год. по описа на БРС Р. В. е призната за виновна за извършване на престъпление по чл. 159а НК, за което е наложено наказание с отлагане изтърпяването му с изитателен срок, което попада в обхватана чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ отм., С протокол No ТД03БС/УВ-846/22. 01. 2018г., е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р. В. и с решениеNo734/19. 09. 2018 год. на Комисията е образувано производство заотнемане вполза на държавата на незаконно придобито имущество.

Съдът е констатирал, че искът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е предявен на 09. 01. 2019 год., а от 23. 01. 2018 год. е в сила Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, като провелката спрямо

ответниците е започнала при действието на Закона за отнемане в полза на

държавата на незаконно придобито имущество отм., Посочено е, че съгласно пар. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ в редакцията на нормата до изменението-ДВ бр. 1 от 2019год., започнатата но неприключила проверка на ответниците следва да бъде довършена по реда на отменения ЗОПДНПИ отм., което изисква предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество да се преценяват по реда на отменения ЗОПДНПИ отм., но тъй като искът е предявен при действието на новия закон, правното му основание е чл. 153 ЗПКОНПИ.

Установено е по делото, че към момента на започване на проверката-22. 01. 2008 год. до 09. 03. 2017 год. ответниците Р. В. били в брак при режим на съпружеска имуществена общност, а след 09. 03. 2017 год. бракът между ответниците е бил прекратен, поради което проверката спрямо ответника е до 09. 03. 2017 год. Съобразени са заключение на съдебна автотехническа ескпертиза /л. 664/, за оценка на лек автомобил придобит от ответниците през проверявания период заключение на съдебно-оценъчна експертиза извършена /л. 996/ за определяне на пазарна стойност на придобитите и разпоредени от ответниците недвижими имоти за процесния период, както и основно заключение и допълнение към него на съдебно-икономическа експертиза, по въпроси поставени от ищеца,. /л. 730, л. 744/, както и допълнително заключение на същото вещо лице по въпроси поставени и от ответника /л. 775/.

Съдът е приел, че законът поставя следните основни кумулативно изискуеми предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество:

-проверяваното лице да е привлечено в качеството на обвиняем за

престъпление, визирано в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ отм. - в случая това

обстоятелство е налице и по него не се спори,

-да съществува обосновано предположение, че имуществото на лицето,

привлечено като обвиняем, е незаконно придобито, като такова

предположение е налице, когато съществува значително несъответствие в

неговото имущество. Посочено е, че съгласно §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм., в редакцията след ДВ - бр. 103 от 2016 год. – приложима в настоящия случай, значително несъответствие е онзи размер на несъответствието междуимуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период - по наличието на тази предпоставка страните по делото спорят.

Съдът при анализ на доказателства по делото е приел, че в случая не е налице следващото от целта на закона изискване за превишаване.

Съдът се е позовал и на Решение No 13/13. 10. 2012 г. по

конституционно дело No 6/2012 г. на Конституционния съд на Република

България, къдете е прието, че лишаване от имущество поначало е допустимо, когато е в интересна обществото и съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. Прието е, че държавата може със закон да контролира упражняването на собствеността, ако това е в публичен интерес или е необходимо за осигуряване плащането на данъци, други постъпления или глоби.

Съдът е посочил, че трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ изисква всяко ограничаванена ползването или отнемане на незаконно придобитоимущество по пътя на граждански иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица да отговаря на три критерия: а) законоустановеност; б) необходимост за постигане налегитимна цел, и в) пропорционалност. Приема се, че е на изследване подлежи имуществото, с което лицата са разполагали в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т. н./, направените през това време разходи ив ъзникналите задължения, като в доказателствена тежест на Комисията е да установи, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. вр. с §1. т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм., т. е. че е налице онзи размер на несъответствието между имуществото и нетниядоход, който надвишава 150 000 лв. за целия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм., в редакциятана нормата към момента на започване на проверката, недвижимите имоти ипревозните средства се оценяват по пазарната им стойност.

Съдът е приел, че за да бъдене съответствието между източниците на средства и разходите за придобиванена активи по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, основание за отнеманена имущество, то трябва да е налице за целия проверяван период, а не за части от него.

Прието е, че представените документи дават възможност да бъде определен точният нетен трудов доход на ответника запериода от м. 01. 2008 год. до м. 12. 2014 год. е 177 181, 44 евро равняващо се на 346 536, 77 лв. – установен нетен доход на ответника от трудови правоотношения в Испания, а на ответницата Р. В. е в размер на 70 493, 85лева за проверявания период.

Съдът е приел за неоснователни оспорванията на ищеца за

годността на представените от ответниците частни и официални писмени

документи на чужд език и в превод на български, относно факти от значениеза делото и за получаваните от ответника П. К. доходи в Испания за процеснияпериод, като изцяло ги кредитира. Частните документи представени по делото следва да бъдат преценявани на базата на общия анализ на доказателствата поделото. Прието е, че общият анализ надоказателствата - свидетелски показания и останалите установени обстоятелства по делото, включително чрез официални документи с обвързваща доказателствена сила, дават основание на съда да счете, че представените частни документи /основно трудови договори на ответника за работа в Испания/ са достоверни и вярно отразяват обстоятелствата посочени в тях. Посочено е, че съгласно чл. 23 от Договора за взаимна правна помощ по граждански дела между р. б. и к. и. - обн. дв. бр. 10 от 31 януари 1995 год. за освобождаване от легализация, гражданско състояниеи обмен на информация, официалните документи, съставени натериторията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато трябва да сепредставят на територията на другата страна, както и че се считат се за официални документи по смисъла на договора документи, издадени от административни органи, официалните удостоверения, като отбелязвания в регистри, заверка на дати и заверка на подписи върху частни документи. Договорната разпоредба е ясна и не е необходимо нейното тълкуване, поради което въззивният съд не е споделил възражението на въззивника, че представените по делото официални документи издадени от административни органи или представляващи извлечения от официални регистри на К. И са негодни доказателства поради неизпълнение на изискването на Хагската конвенция /за премахване на

изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 25. 05. 2000 г./ за легализацията им чрез апостил. Съгласно чл. 3 от тази конвенция, формалната процедура за легализация по конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. Ето защо при сключен двустранен договор между двете държави, какъвто е настоящия случай, приоритетно се прилага договорът, поради което официалнитедокументи приложени по делото, съставени на испански езики преведени набългарски език не се нуждаят от апостил за да бъдат зачетени от българскиясъд.

Съдът е приел, че за периода на проверката: 22. 01. 2008 год. – 22. 01. 2018 год. за ответницата и 22. 01. 2008 год.– 09. 03. 2017 год. за ответника, разходите за издръжка изчислени по данниот НСИ за ответницата и по данни на Евростат за ответника е сума вобщ размерот 200 038 лв. /л. 13/, разходите на ответниците за задгранични пътувания изчислени на базата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина са 30 852, 21 лв. за ответницата и 6 853 лв. за ответника - общо 37 705, 21лв./л. 13/.

Прието е, че установените нетни доходи на ответниците за

процесния период е сумата от общо 474 944, 06 лв., а сочените от ищеца и

доказани разходи са общо 237 743, 21 лв. Разлика между установените нетни доходи на ответниците за процесния период от общо 474 944, 06 лв. и сочените от ищеца разходи за процесния период в размер на общо 237743, 21лв. е положителна величина от 237 200, 85 лв.

Установи се по делото по твърденията на ищеца в исковата молба,

неоспорено от ответниците и съгласно приложените доказателства, че за

процесния период са придобили следното имущество:

-на 27. 08. 2013 год. – недвижим имот представляващ дворно място и

жилищна сграда в [населено място] с пазарна стойност по заключението на вещото лице 10 583 лв.,

-на 12. 12. 2013 год. – недвижим имот представляващ гараж в [населено място] спазарна стойност по заключението на вещото лице 15 568 лв.,

-на 05. 04. 2017 год. – Ѕ ид. ч. при делбата след развода от недвижимия имот в [населено място] с пазарна стойност 7238 лв.

-придобит е и лек автомобил на пазарна стойност по заключението на вещото лице от 1500 лв.

Прието е, че общият размер на придобитото недвижимо и движимо имущество по пазарни цени съгласно приетите по делото експертизи е 34889 лв., като към тази сума са добавени и наличните към момента на проверката парични средства по банковите сметки на ответниците в общ размер от 4013, 88 лв. –т. е, общия размер на придобитото имущество от ответниците през проверявания период е на пазарна стойност 38 902, 88 лв.

При тези данни съдът е счел, че нетните доходи на ответниците за проверявания период значително надвишават стойността на придобитото имущество. Посочено е, че дори да бъде възприето соченото по допълнителното заключение на вещото лице относно общия размер на разходите за издръжка на ответниците за процесния период в размер на 385 012, 65 лв., и разходите им за пътувания извън страната в общ размер от 34 021, 66 лв. – т. е. при общ размер разходите от 419 033, 66 лв., след приспадане от установените нетни доходи от общо 474 944, 06 лв., разликата отново е положителна величина от 55 910, 40 лв. и е повече от стойносттана придобито имущество от 38 902, 88 лв.

При този анализ съдът е счел, че за проверявания период ответниците са разполагали с необходимите парични средства за придобиване на имущество на пазарна стойност 38 902, 88 лв., тъй като след приспадане на пазарната стойност наимуществото, от нетните им доходи, разликата е положителна величина, поради което не е налице значително несъответствие по смисъла напар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм., което обуславя неоснователността на предявения иск и го е отхвърлил.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли имущество по смисла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства в случай, че те не са наличини в края на проверявания период, следва ли да бъдат отнети сумите, които не са налични в края на проверявания период, следва ли съдът да преценява със завишена критичност показания на свидетели които са заинтересовани и които си противоречат с останалите доказателства по делото, какъв е процесуалния ред за представяне на чуждестранни документи от страна, с която РБ има сключени договори за взаимна правна помощ, които се прилагат с предимство пред Хагската конвенция и се освобождават от изискването за апостил и легализация и дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на иска. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прави искане да се спре производството до постановяване на решение по ТД № 4/2021г. ОСГК на ВКС.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Въпросите представлява ли имущество по смисла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства в случай, че те не са наличини в края на проверявания период и следва ли да бъдат отнети сумите, които не са налични в края на проверявания период в случая не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Съдът се е съобразил с трайната практика на ВКС, застъпена и в решение № 191 от 15. 02. 2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., ГК, според която основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ отм. ;, съответно в 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Приема се, че този въпрос е винаги конкретен и следва да се преценява с оглед установените факти във всеки отделен случай, като от значение е основанието за получаването на дохода. В случая съдът не е установил такова превишение, което да налага отнемане на имуществото.В тежест на ищеца е да докаже, че паричната равностойност е по-голяма поради неправилно оценяване и/или поради съществуването на други имуществени обекти и несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговия размер. Също в тежест на ответника е да докаже, че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната, а в тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство са повече от средните за страната. Именно като е направил тази преценка съдът е счел, че предявените искове са неоснователни, тъй като основанието за отнемане е несъответствието да е значително. В § 1, ал. 7 ДР ЗОПДНПИ отм. ; е посочено значението на понятието значително несъответствие-онзи размер на несъответствието между имуществото (в края на проверявания период) и нетния доход, който надвишава 250 000 лева, съответно 150 000 лева за целия проверяван период, а такова в случая не е налице.

По тези съображения не е налице и основание да се спре производството по делото до постановяване на решение по ТД № 4/2021г. ОСГК на ВКС.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите следва ли съдът да преценява със завишена критичност показания на свидетели които са заинтересовани и които си противоречат с останалите доказателства по делото, какъв е процесуалния ред за представяне на чуждестранни документи от страна, с която РБ има сключени договори за взаимна правна помощ, които се прилагат с предимство пред Хагската конвенция и се освобождават от изискването за апостил и легализация Съдът е съобразил практиката на ВКС според която като възможни заинтересовани свидетели чл. 172 ГПК определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните и съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Приема се, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ГПК, съгласно която съдебният език е българският, от където произтича извода, че всички писмени доказателства следва да са представени на езика, на който се води съдопроизводството, т. е на български. В съответствие с това общо правило е и изричната норма на чл. 185 ГПК, в която е въведено изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната. В процесуалните закони няма изискване за представяне на легализиран превод на документ.

Що се касае до въпроса дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, то същият не обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 159 ЗПКОНПИ, вр. чл. 84, ал.,т. 1 ГПК е ясна и е приложена точно от въззивния съд в обжалваното решение.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалба сумата 3000 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС, а не поисканите такива в размер на по 3000 лева за всеки един от тях, тъй като са представлявани от един адвокат, с подаден от него отговор за двамата ответници.

Предвид изложението съображения, съдът

О п р е д е л и:

Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04. 02. 2022г. по гр. д.№273/2021г. на АС Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на назаконно придобито имущество да заплати на П. С. К. и Р. В. К. общо сумата 3000 лева за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: