О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50767

София, 28. 10. 2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 810 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. Т. З., чрез адвокат Д. М., срещу въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд №258/07. 12. 2021г. по в. г.д.№698/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Насрещната страна „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез юрисконсулт К. М., оспорва жалбата като недопустима, а в условие на евентуалност като неоснователна. Твърди, че решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявените искове. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, Съда на Е. С и Конституционния съд, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност твърди, че жалбата е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Предявеният и разгледан в производството иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК е неоценяем, поради което постановеното въззивно решение подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С атакуваното решение Пазарджишки окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от Е. Т. З. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД иск за обявяване за нищожно на решение №260/08. 07. 2019г. по в. г.д.№301/2019г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е обезсилено решение №56/14. 01. 2019г. по г. д.№3004/2018г. на Районен съд Пазарджик постановено по предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Е. Т. З. за установяване дължимостта на сумата от 4870, 05лв. неизплатен номинал по ДПК №[ЕГН], ведно със законната лихва върху нея, считано от 10. 04. 2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г.д.№1392/2018г. на РС – Пазарджик.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че въззивният съдебен акт, чиято нищожност се претендира е постановен между страните по делото и със същия е обезсилено решението на първостепенния съд по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Е. Т. З. иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Съдът е посочил, че в теорията и съдебната практика е възприето разбирането, че нищожно съдебно решение по смисъла на чл. 270, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е това, което е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не е подписано и е неразбираемо, дори чрез тълкуване. С оглед на това е изложил, че атакуваното решение на Окръжен съд Пазарджик е постановено при спазване на правилата за родовата и местна подсъдност. Съставът, който го е разгледал е изискуемият по чл. 20 от ГПК, решението е изготвено в писмена форма и е подписано. Приел е, че в мотивите и диспозитива на същото волята на съда е ясно изразена, поради което е направил извод, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 270, ал. 2 от ГПК за нищожност на съдебния акт. Намерил е за неоснователни наведените в исковата молба и повторени във въззивната жалба твърдения за пороци на решението касаещи основателността на исковете разрешени с влязлото в сила съдебно решение, чиято нищожност се претендира и правилността на същото. Посочил е, че те не са свързани с неговата допустимост и валидност и не водят до нищожност на оспорения акт. Направил е извод за неотносимост и на възражението за необсъждане на всички доказателства по делото, с оглед вида на търсената от ищеца защита, както и за неоснователност на възражението за нарушаване на процесуалните правила, тъй като съдът разгледал спора по влязлото в сила решение е направил самостоятелна преценка за допустимостта на производството, което е част от неговите задължения, регламентирани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Приел е, че с наведените в жалбата възражения, извън тези за нищожност на съдебния акт, страната цели пререшаване на спора по вече разгледания иск по реда на чл. 422 от ГПК, което е недопустимо в хода на развиващото се пред него производството, с оглед формираната сила на пресъдено нещо. По изложените съображения съдът е намерил предявения иск за неоснователен.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Има ли право въззивният съд да кредитира възражения изложени от оспорващия съдебното решение пред него за първи път? Твърди, че постановеното решение противоречи на формираната практика на ВКС, обективирана в решение №63/24. 06. 2020г. по г. д.№2763/2019г., тъй като са взети предвид само част от фактите и не са обсъдени надлежно въведените от касатора възражения, че в атакуваното като нищожно решение съдът е излязъл извън пределите на въззивната жалба, правейки преценка за допустимостта на производството. Допускането се претендира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Този въпрос е формулиран и обоснован с оплакванията за неправилност на обжалваното решение, поради което не отговаря на общите изисквания на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на него не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по чл. 270 от ГПК, като въззивният съд е обсъдил и разгледал всички въведени и относими към предмета на производството възражения, без да излиза извън предмета на жалбата, с която е бил сезиран.

Останалите поставени в изложението въпроси са: Какво е решение, което противоречи на Конституцията на Р. Б? Какъв характер има решение, което противоречи на Правото на Европейския съюз? Какво следва да е решение, което не отговаря на обективната действителност и правен ред? Твърди се, че същите са разрешени в противоречие с решение на Съда на Европейския съюз по Дело 16965/04 Uzukauskas v. Lithuania, както и с разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 121, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на Р. Б, тъй като съдът е оставил в сила порочното решение на първостепенния съд.

Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и на Конституцията на Р.Б.П разглеждане на делото съдът е спазил принципите на състезателност, равенство на страните в производството, безпристрастен съд и разглеждане на делото в разумен срок, залегнали както в посочените разпоредби на Конституцията на Р. Б, чл. 6 от ЕКЗПЧОС, така и в разпоредбите на ГПК /чл. 2, чл. 5, чл. 8, чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 13/. Цитираното от касатора решение по Дело 16965/04 Uzukauskas v. Lithuania е неотносимо, тъй като касае различна хипотеза, а именно за приложимост на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и по отношение на административните процедури за отнемане на лиценз за огнестрелно оръжие, когато жалбоподателите са вписани в база данни, съдържаща информация за лица, за които се счита, че представляват потенциална опасност за обществото. По отношение на тези въпроси не налице соченото специално основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК

Касаторът претендира допускане на касационното обжалване по поставените въпроси и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на законите и за развитие на правото, доколкото не са еднозначно решавани в теорията и съдебната практика.

По всички формулирани от страната въпроси е налице трайно установена и непротиворечива съдебна практика, касаеща както правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото, така и приложението на разпоредбата на чл. 270 от ГПК за разграничение на нищожните и недопустими решения, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не са налице, както общите, така и допълнителните наведени от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, касаторът Е. Т. З. следва да бъде осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №258/07. 12. 2021г. постановено от Пазарджишки окръжен съд по в. г.д.№698/2021г.

ОСЪЖДА Е. Т. З.,ЕГН [ЕГН] да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, [населено място], сумата от 80лв. (осемдесет лева) – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: