Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Ние –Савов-Вл.Савов”и В.Е.С против решение № 284/17. 08. 16г. по в. гр. дело № 190/16г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 917 от 23. 11. 15г. по гр. дело № 1268/15г. на Районен съд – Враца.С него е уважен предявения от А. Б. Р. срещу касаторите иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 7000 лв, ведно със законната лихва, считано от 10. 02. 10г. до окончателното изплащане.В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поддържат, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: При деликт от клевета и ангажиране на гражданската отговорност по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД на издателя и редактора на печатното издание в отделно гражданско производство, налице ли е връзка на преюдициалност и основанията за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК при образувано наказателно производство срещу увредения за изнесени в публикацията факти и обстоятелства, които осъществяват престъпен състав по НК.

Сочат и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по следните въпроси: 1.При потвърждаване на първоинстанционното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения по жалбата и в мотивите си да укаже с какви конкретни доводи се опровергават доводите в жалбата, подкрепени с доказателства по делото ; 2.Отговаря ли редакторът на печатно издание за изготвен от трето лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД; 3.Противоправно ли е и има ли клеветнически характер изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или предполага във връзка с обществен интерес, свързан с неговия пост, дейност или занятие; 4.Длъжен ли е съдът в решение по спора за причинени от публикация вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента от отправени клеветнически твърдения и в тази връзка разликата между факт и мнение ; 5.При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да отчита критерии, за които няма доказателства по делото и да не взима предвид други, за които има такива.

Ответницата по жалбата А. Р. не заявява становище.

С обжалваното решение е прието, че на 18. 02. 2010 г. в брой 16 на областния вестник „НИЕ“ е била публикувана статия със заглавие „Дали съдебната система е станала бизнес за А. Р.?“, с автор М. А.. Посочено е, че изложените в нея твърдения са недоказани, поради което въззивният съд е достигнал до извода, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Обосновал е, че ответникът ЕТ „Ние-Савов-В. С.“ в качеството си на издател определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност и при публикуване на писма от трети лица, какъвто е конкретния случай. Правното основание за ангажиране на отговорността му е нормата на чл. 49 ЗЗД, тъй като същият се явява възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Ответникът В. Е. С. като редактор от своя страна носи отговорност за изнесената информация, тъй като отговаря за вида и съдържанието на публикациите. За неотносимо към спора е прието обстоятелството, че не са представени доказателства за наличие на договор за заемане на длъжността, тъй като наличието на облигационно или трудово правоотношение се предполага от обстоятелството, че в издавания от С. вестник в качеството му на едноличен търговец, същият е посочен като редактор и не е установено трето лице да заема длъжността. Въззивният съд е счел, че с публикуването на статията ответникът е причинил неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в душевни страдания и накърняване на доброто име, чест, достойнство и авторитета й като съдия. Съобразен е териториалният обхват на разпространение на вестник „НИЕ“, както и обстоятелствата, че статията е публикувана на първата страница на печатното издание и в интернет страницата на вестника, че е с провокативно и привличащо вниманието на читателите заглавие, че съдържа множество неверни твърдения по отношение на личността на ищцата, които довели до душевен дискомфорт, негативни емоционални преживявания и влошаване на здравословното й състояние. При тези данни въззивният съд е приел, че сумата от 7 000 лв. е достатъчна да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди и съответства на общоприетите в съдебната практика критерии.

С определение, обективирано в протокол за проведено открито съдебно заседание на 06. 07. 2016 г. във въззивното производство не е уважено направено от касатора искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, доколкото според него са били налице данни за това, съдържащи се в удостоверение, издадено по нохд №3946/30. 06. 2016 г. От него е видно, че срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт по ДП №127/2011 г. на НСлС, пр. пр.№9455/2010 г. на СЗА-СГП за престъпления по чл. 302, т.1 б.“б“вр. чл. 301 ал. 3 вр. с ал. 1 НК; по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 НК, образувано е нохд №3946/2015 г. на СГС,НО, 11 състав и с разпореждане от 27. 06. 2015 г. то е прекратено за отстраняване на допуснати нарушения. Въззивният съд е приел, че след като образуваното съдебно производство е прекратено, макар да няма данни за влизане в сила на разпореждането за прекратяване, не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

С определение № 213 от 13. 07. 17г. състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е спрял касационното производство до постановяване на ТР по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК.

След приемане на Тълкувателно решение № 1 от 9. 07. 19г. по ТД № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, с определение № 295 от 18. 07. 19г. състав на ІІІ г. о. на ВКС е възобновил производството.

При тези данни по делото настоящият съдебен състав на ІІІ г. о.на ВКС, като прецени наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, намира следното:

Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 10г. по тълк. дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.За проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение следва да се допусне касационното му обжалване.

Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 17. 08. 16г. по гр. дело № 190/16г. на Врачанския окръжен съд.

УКАЗВА на касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 140 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.