№ 33 гр. София, 23. 01. 2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц ч. гр. д. № 3601/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Терра гроуп“ЕАД за допълване на определение № 433/11. 10. 2019г., постановено от ВКС ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Варненски районен съд, с което делото е било изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд.

Молителят твърди, че като насрещна страна по частната касационна жалба е направил разноски в размер на 500лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, поради което иска присъждането им.

След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна, защото актът на съда, с който приключва производството по установяване на подсъдност няма характер на актът по чл. 81 ГПК, с който приключва делото на всяка от инстанциите.

От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК следва, че актът, който приключва производството на всяка инстанция е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи отговорността за разноски са изключителни, поради което не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по установяване на подсъдност е извън приложното поле на чл. 81 ГПК и съдът не...