Производството е по реда на чл. 47 и сл.ЗМТА, образувано по исковата молба на А. Й. Ч. от [населено място], против “П. К. Б” Е. – [населено място], за прогласяване на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на нищожността на постановеното арбитражно решение №1292/28. 03. 2013г по вътр. арб. дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място].

В исковата молба, депозирана на 12. 12. 2019г., се поддържа, че ищецът А. Ч., заедно с покойната му съпруга Ю. Ч., са били осъдени за заплатят на ответника „П. К. Б” Е. общо сумата 1 431. 28лв., включваща дължима главница по договор за револвиращ кредит, юрисконсултско възнаграждение и такса по арбитражното дело. Отделно се сочи, че в производството по издаване на изпълнителен лист ищецът е заплатил сумата 50лв. Твърди се, че атакуваното арбитражно решение се явява нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА във вр. с пар. 13, ал. 1 от ДРЗЗП с оглед настъпилите законодателни промени през 2017г. С исковата молба се претендира прогласяване нищожността на арбитражното решение, обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист като е направено и искане за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №20198310401270 по описа на ЧСИ М. М..

С разпореждане от 16. 12. 2019г. на председателя на второ търговско отделение на ВКС, исковата молба е оставена без движение с указание към ищеца да представи доказателства за спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, както и да посочи цената на иска. С молба от 02. 01. 2020г. е уточнено, че цената на иска е 1 481. 28лв. С оглед указанието да представи доказателства за срока по чл. 48, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищеца се е позовал на безсрочност на претенцията за нищожност на арбитражното решение съгласно законодателството и правната теория.

Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Искът за прогласяване нищожността на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е предявен от надлежна страна, но след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА, поради което се явява недопустим.

С исковата молба ищецът е представил покана за доброволно изпълнение по изп. дело №2014844800400142г. на ЧСИ Р. А., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на 22. 11. 2013г. по т. д.№73355/2013г. на СГС за заплащане на сумите, присъдени на „П. К. Б” Е. с арб. решение №1292/28. 03. 2013г. по арб. дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С.. На гърба на приложения изпълнителен лист са извършени отбелязвания за изплатени суми в полза на взискателя, включително и постановление от 18. 10. 2018г. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При това положение следва да се приеме (както се твърди и в самата искова молба), че ищецът е научил за решението от поканата за доброволно изпълнение, въз основа на която са извършени плащанията по изпълнителния лист (първото плащане е на 22. 07. 2014г). От изложеното и съобразно практиката на ВКС относно значението на получаването на поканата за доброволно изпълнение за узнаване за арбитражното решение (определение №133/27. 06. 2019г. по т. д.№1230/2019г. на ВКС, І т. о. и др.), следва да се приеме, че исковата молба по чл. 47, ал. 2 ЗМТА е депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

Неоснователно е становището на ищеца, че претенцията за прогласяване нищожността на арбитражното решение може да бъде предявявана безсрочно с позоваване на законодателството и правната теория. В своята константа практика ВКС приема (определение №413/27. 09. 2019г. по ч. т.д. №1772/2019г. на ВКС, І т. о., определение №124/15. 04. 2019г. по т. д. №659/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №118/17. 06. 2019г. по т. д. №951/2019г. на ВКС, І т. о. и др.), че за да бъде реализирана защитата по чл. 47, ал. 2 ЗМТА трябва да е налице допустимост на производството пред ВКС при спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Настоящият състав изцяло споделя доводите в определение №133/27. 06. 2019г. по т. д.№1230/2019г. на ВКС, І т. о. и в определение №418/01. 10. 2019г. по т. д.№1863/2019г. на ВКС, І т. о. за различната регламентация на защитата срещу нищожно арбитражно решение по специалния закон – чл. 47, ал. 2 ГПК, която се реализира единствено по исков ред пред ВКС в срока по чл. 48., ал. 1 ЗМТА и тази срещу нищожно съдебно решение по чл. 270, ал. 2 ГПК, която може да се реализира по общия исков ред безсрочно или чрез възражение.

Недопустимостта на производството по чл. 47, ал. 2 ГПК обуславя липсата на основание за произнасяне в настоящото производство по искането на ищеца за спиране изпълнението на арбитражното решение по реда на чл. 48, ал. 2 ЗМТА.

Мотивиран от горното и на основание чл. 48 т. 1 ЗМТА, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А. Й. Ч. против “П. К. Б” Е., депозирана на 12. 12. 2019г. за прогласяване на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на нищожността на постановеното арбитражно решение №1292/28. 03. 2013г по вътр. арб. дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място].

Определението може да бъде обжалвано пред друг състав на Върховен касационен съд, търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: