5№ 29/21. 01. 2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4583 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е решение № 1734/ 09. 07. 2019 г. по гр. д. № 1923/ 2017 г. в частта, с която Софийски апелативен съд е прекратил въззивното производство срещу Б. И. Н..

Определението се обжалва от Б. И. Н. с довод, че е неправилно като постановено при съществено нарушение на чл. 227 ГПК. Жалбоподателят твърди, че той, като наследник по закон на починалия във въззивното производство ищец Д. В. Ш., а не Е. М. М., която се е легитимирала като наследник на починалия със саморъчно универсално завещание от 17. 08. 2016 г., е правоприемникът в процесуалното правоотношение по делото по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че завещанието е неавтентично (ръкописният текст и подписът не са на наследодателя), но въззивният съд при съществено процесуално нарушение (на чл. 201 ГПК) не е събрал всички ангажирани от него доказателства, за да докаже тези твърдения по основанието по чл. 42, б. „б“ ЗН за нищожност на завещанието.

Ответникът по частната жалба Е. М. М., възразява, че е неоснователна. Тя твърди, че пред въззивния съд категорично е било установено, че универсалното завещание сочи нея, а не жалбоподателят като правоприемник в процесуалното правоотношение на мястото на починалия ищец.

От другия ответник по частната жалба Г. С. С., ответник по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не е постъпил писмен отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет - арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1...