Министърът на правосъдието е сезирал съгласно чл. 17 ЗУС Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по въпроса: може ли по съдебен ред, със свидетелски показания да се установява размерът на трудовото възнаграждение по чл. 98 ППЗП.

За да се произнесе, Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, взе предвид:

Съгласно чл. 98 ППЗП на лицата, наети на работа в държавни, кооперативни или обществени организации по трудов договор без определено работно време, заплащани според изработеното (процент и пр.), както и на членове на трудово-производителните кооперации, работещи в дома си, се зачита за трудов стаж времето, през което са реализирали минимум 3600 лв. годишно трудово възнаграждение. (*1) Времето, през което са изработили по-малко от 3600 лева, се намалява съответно на действително изработеното. Размерът на трудовото възнаграждение, получавано от тези категории лица, когато се касае до трудов стаж, добит преди Щатните таблици от 1947 г. или Надничния блок от 1948 г., се взема съгласно изричните разпоредби на чл. 110, ал. 2 ППЗП (*2) в зависимост от размера на заплатата или надницата на съответната длъжност по тези таблици и Надничния блок. Текстът на чл. 110, ал. 2 от същия правилник не прави никакво различие в лицата и затова следва да се приеме, че той се отнася до всички лица, претендиращи трудов стаж, в това число и до лицата, показани в чл. 98 от правилника. Тогава, когато се касае до трудово възнаграждение за стаж, придобит при действието на Кодекса на труда и Закона за пенсиите, размерът му следва да бъде установен с документ, както изрично предвижда това чл. 2, б. "в" ППЗП. От това следва, че размерът на трудовото възнаграждение на лицата по чл. 98 от същия правилник не може да бъде установен по съдебен ред и със свидетелски показания. Независимо от това, искът за установяване на размера на получаваното...