Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба за отмяна от Р. А. К., Е. В. А., Л. А. Н., Л. Н. П. и Л. Г. К. на влязло в сила решение № 414 от 21. 07. 2010 г. по адм. д. № 472/2010 г. на Административен съд – гр. Б.д. Посочва се като отменително основание чл. 239, т. 5 от АПК, с доводи, че са били лишени да участват в производството по горепосоченото дело, тъй като призовките за насроченото заседание не са връчени на посочения от молителите съдебен адресат – М. Н. Е., а на трети лица. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в лишаване на молителите от гарантираното от АПК право на участие по делото. В молбата е посочено, че след като им е било нарушено правото на участие в процеса, следва да бъде отменено решение № 414 от 21. 07. 2010 г.

Ответниците – Общинска служба "Земеделие" – гр. Я., М. В. С., М. Н. Е. и Г. А. Н., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по искането.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 414 от 21. 07. 2010 г. по адм. д. № 472/2010 г. на Административен съд – гр. Б.д, е обезсилено решение № 835 от 26. 02. 2010 г. по дело № 6/2009 г. на Районен съд – гр. Р. и е оставена без разглеждане жалбата на Р. А. К., Е. В. А., Л. А. Н., Л. Н. П., М. Н. Е., Г. А. Н., М. В. С. и Л. Г. К. поради просрочие на подадената жалба против решение № 355 от 06. 06. 1995 г. на Поземлена комисия гр. Я. (понастоящем Общинска служба „Земеделие”). В мотивите си съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи гласи, че решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок. От събраните по делото доказателства е установено, че срокът за обжалване на решението е изтекъл много преди 17. 05. 2007 г., на която дата е постъпила жалбата в Общинската служба „Земеделие” в гр. Я.. Поради тази причина съдът е счел, че жалбата е била недопустима за разглеждане по същество и е прекратил производството по делото.

Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебно решение, което е влязло в сила подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доколкото отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънинстанционен способ за защита на страната, за която съдебният акт е неблагоприятен и чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, в чл. 239, т. 5 от АПК законодателят ограничава приложимостта му само до тези процесуални нарушения, които водят до невъзможност за страната да вземе участие при разглеждане на делото или чрез надлежен представител. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно.

В хода на производството пред първоинстанционния съд, както и в касационното производство молителите са посочили като съдебен адресат М. Н. Е.. С пълномощно от 04. 07. 2007 г. Евров е упълномощил адв. М. А. А. да го представлява по делото до приключването му във всички инстанции, както и в производството по отмяна. Видно от протокол от съдебно заседание от 09. 07. 2010 г. по адм. дело № 472/2010 г. по описа на Административен съд – гр. Б.д молителите са били представлявани от адв.. А..

Данните по делото сочат, че през цялото разглеждане на делото, във всички фази на съдебното производство молителите са били представлявани от процесуален представител, който е бил упълномощен от техния съдебен адресат. Което от своя страна води до извода, че независимо кое трето лице е получило призовките за насроченото съдебно заседание молителите са били уведомени и са имали възможност да вземат участие във всички действия на съда чрез вземане на становища, ангажиране на доказателства и да правят възражения по исканията на другата страна. От това следва, че соченото правно основание – чл. 239, т. 5 от АПК не се установява и не е налице. Молбата с това искане е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд приема, че в производството пред Административен съд – гр. Б.д не е допуснато процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на решение № 414 от 21. 07. 2010 г. по адм. д. № 472/2010 г. на Административен съд – гр. Б.д, на посоченото основание по чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Р. А. К., Е. В. А., Л. А. Н., Л. Н. П. и Л. Г. К. за отмяна на влязло в сила решение № 414 от 21. 07. 2010 г. по адм. д. № 472/2010 г. на Административен съд – гр. Б.д. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. В.М.