О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1299

гр. София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№17 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фосила“ АД срещу решение №164 от 01.08.2024 г. по в. т.д.№228/2024 г. на ОС Ловеч. С обжалваното решение след отмяна на решение №576 от 22.12.2023 г., по гр. д. №37/2023 г. на РС Ловеч е обявен на основание чл.216 ДОПК за недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт №41, том 1, вх.peг.№138/12.01.2018 г. на Служба по вписванията Ловеч, с който „Ай Еф Д. Л. АД (с настоящо наименование „ФОСИЛА“ АД) продава на „Амора БГ“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 02935.501.305 по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-42/24.07.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-11- 159/28.07.2009 г. на началника на СГКК-Ловеч, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 02935.501.305.1.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се посочва, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието на решението с цитирани в изложението актове на ВКС.

Ответникът по касация НАП навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на извършване на сделката, прехвърлителят по договора за продажба, чиято относителна недействителност спрямо държавата се претендира от публичния изпълнител, е имал публични задължения, като за тези задължения прехвърлителят е подавал съответните декларации в предходните години - по ЗДДФЛ и ЗКПО (за периода 2014-2016 г.), с ГДД за 2014, 2015 и 2016 г., със справка-декларации по ЗДДС (за месеците в периода януари 2015 г. декември 2017 г.), с декларация обр. 6 за периода януари 2015 г. декември 2017 г.). Посочил е, че ако данъчно задълженото лице е подало декларация по чл.105 ДОПК, без последващи корекции в същата от страна на органа по приходите, както и ако е подало такава, но с оглед последващи корекции не е предприета ревизия, в срока по чл.109 ДОПК, подадените декларации установяват окончателно публичното задължение така, както е декларирано. В този смисъл е счел, че публичните задължения на прехвърлителя са установени преди сключване на разпоредителната сделка по един от допустимите по закон способи – чрез декларирането им от задълженото лице (чл.105 ДОПК), поради което е осъществена предпоставката в чл.216 ДОПК за извършване на разпоредителната сделка след деклариране на публичните задължения (възникването им в декларирания от прехвърлителя размер), респективно в случая не трябва да се поставя изискване за установяване на публичните задължения с влязъл в сила ревизионен акт. Изразил е становище, че извършената от ответниците сделка е правно действие, което уврежда фиска на държавата (чл.216, ал.1, т.4 ДОПК), а тъй като при сключване на договора за продажба А. К. С. и М. Х. К. са били членове на съвета на директорите (с мандат от 31.05.2017 г. до 19.08.2021 г.) на „ФОСИЛА“ АД (дружеството продавач), от една страна, а от друга, същите физически лица са единствените съдружници в „Ай Еф Д. И. ООД, което дружество е едноличен собственик на капитала на „Амора БГ“ ЕООД (дружеството купувач), е удовлетворено и условието по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, тъй като страните по сделката са свързани лица по смисъла на §1. т.3 от ДР на ДОПК.

Настоящият състав намира, че решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

В случая касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд (посочването на практика на ВКС, не съставлява поставяне на конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право), поради което и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба), настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.

Дори и да се приеме, че се поставя въпроса дали преди изменението на чл.216 ДОПК, обн. ДВ бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предходната редакция на нормата изключва от фактическия си състав установени, с изходящи от самите задължени субекти декларации, публични задължения, изразеното от въззивния съд становище, е изцяло в съответствие със споделяното от настоящия състав становище, дадено в решение №109 от 15.07.2024 г. по т. д.№1132/2023 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, според което, съгласно чл.216, ал.1 ДОПК и в предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл.105 ДОПК, за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените лица, „установяват публични задължения“, по смисъла на същата разпоредба, вкл. когато, поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл.109 ДОПК, не е предприета ревизия, на основание чл.106, ал.3 ДОПК..

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №164 от 01.08.2024 г. по в. т.д.№228/2024 г. на ОС Ловеч.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.