Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба на К. И. К. от Бургас, срещу решението от 15. 03. 2006 г. по адм. дело № 1258/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 149 от 25. 08. 2004 г. на директора на РУ ”Социално осигуряване” Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2 от 30. 04. 2004 г., с което личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена в размер на 233, 05 лв.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът незаконосъобразно е кредитирал заключението на вещото лице, което е изчислило осигурителния му стаж за периода 01. 01. 1997 г.-14. 03. 1997 г. на 2 месеца и 8 дни, вместо само един месец/ м. 01. 1997 г./, поради което съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО следва да възлиза на 0, 198.

Настоява атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново по същество на спора, като осигурителния му стаж след 01. 01. 1997 г. се определи съобразно действителните работни дни.

Ответната страна в касационното производство – директорът на РУ ”Социално осигуряване” Бургас, не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд прецени основанията за отмяна на първоинстанционното решение, съдържащи се в касационната жалба и приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Коста Ив. Костов от Бургас, първоинстанционният съд е приел фактическите констатации на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. Съдът е посочил конкретно, как при съобразяване с разпоредбата на чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, на основание...