Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Й., против решение от 13. 11. 2008 г, на Софийски градски съд - АО, ІІІ „а” с-в, постановено по адм. д. № 1076 / 2006

г. Твърди се, че решението в частта му, с която съдът се е произнесъл относно начина на обезщетяване е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Ответникът – кмета на С. О. редовно призован не изпраща представител. С писмена молба взема становище, като твърди, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното решение административния съд е отменил отказ № РД –

-34/2. 11. 2005 г, на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот ,

с който не е уважено искането за отмяна на отчуждаването ,

по реда на § 9 ал. 2 от ЗУТ - вх.№ към 1194-Н-40/ 04 от 16. 05. 2005г. на Ц. Н. Й. за отмяна на отчуждаването на 1/6 ид. част от дворно място и Ѕ ид. част от реален дял на имот с пл. №920 от кв. 17 , отчужден със заповед за Отчуждаване на недвижим имот на Председателя на ИК на СНС № РД - 40446/20. 04. 1990г. за блок 206 – държавно жилищно строителство, като незаконосъобразна. С решението е постановено, че преписката се изпраща на Кмета на СО за издаване на заповед за отчуждаване и обезщетяване. За да уважи жалбата СГС – Административно отделение ІІІ „ а” състав е преценил законосъобразността на отказа в съответствие с разпоредбите на чл. 41 ал. 3 от ЗАП отм. , преценил е компетентността на органа и съответната форма, спазени ли са процесуално правните и...