Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 314 от 13. 02. 2012 г. по адм. дело № 2048 от 2011 г. на Административния съд - Варна.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – М. К. М., от село Есеница, Варненска област, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на М. К. М. е обявил за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21972 от 10. 04. 2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 633, 41 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от Манушев общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/010709/25767, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление.

Съдът е приел, че осъществената делегация на правомощия от изпълнителния директор към заместник изпълнителния директор, посредством заповед № 01-РД/1288/08. 04. 2011 г., не е породила правни последици, а само е създала привидност за настъпването им, тъй като към момента на издаване на заповедта, разпоредбите на ЗПЗП предвиждат изключителна компетентност по отношение правомощията на изпълнителния директор на фонда, респ. не предвиждат възможност за прехвърляне на законовите правомощия на изпълнителния директор към други лица. Посочено е, че чл. 11 от устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (в редакцията съгласно ДВ, бр. 87 от 2009 г.) предвиждал възможност за делегиране на правомощия за вземане на решения и/или за сключване на договори за финансово подпомагане от изпълнителния директор на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. След изменение на правилника (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) била регламентирана нова възможност, според която изпълнителният директор можел да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност (чл. 11, ал. 2).

Отделно от установената нищожност, съдът е осъществил съдебен контрол и по отношение процесуалната и материална законосъобразност на административния акт.

Установено е, че актът не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Л. посочване на конкретните обстоятелства, въз основа на които е приел органът, че част от площите са недопустими за подпомагане. Административният орган допуснал и други съществени нарушения на производствените правила, като не уведомил земеделския производител за започналата проверка, не му осигурил възможност да се запознае с документите, да направи възражения и да представи доказателства.

В решението е посочено, че при издаването на акта е било допуснато и нарушение на материалния закон. Съдът обсъдил приложението на нормата на чл. 73, пар. 1 от Регламент (EO) № 796/2004, която гласи, че земеделският стопанин възстановява недължимо полученото плащане ведно с лихва от уведомлението до окончателното възстановяване. Според съда при преценката на случая следвало да се приложи изключението от правилото, уредено в чл. 73, пар. 4 от Регламент (EO) № 796/2004, според което сумата можела да не бъде възстановена, ако плащането е било извършено поради грешка на компетентните органи и тя не е могла да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Тъй като органът не констатирал неправомерно поведение на заявителя, което да е довело надплащане на субсидията, тя не подлежала на връщане.

Касационната инстанция не споделя съображенията на административния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт, но намира, че решението следва да се остави в сила като краен резултат на разгледаните от Административния съд – Варна основания за материална незаконосъобразност на акта.

Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. К. потвърждение за наличието на препращане към този нормативен акт следва да се отбележи, че систематичното място на чл. 166, който намира приложение в случаи като разглеждания, е в глава четвърта "Събиране на държавни вземания" на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. А. в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Законът за подпомагане на земеделските производители не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, а също и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, както предписва чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е посочено в решението на първоинстанционния съд, със заповед № 01-РД/1288/08. 04. 2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е възложил на С. К. - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания.

Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, не това е актът, който е бил извършен. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие" и която се определя от задачите, възложени на институцията. При отсъствието на норма, която урежда изрично съответно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, изр. 1 ДОПК. От това следва, че именно заместник изпълнителният директор е органът, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на общата селскостопанска политика

Касационната инстанция споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на издадения административен акт поради съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон.

Съдът обосновано е приел, че от страна на административния орган не е била извършена проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Само фактът, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" писмо № 02-0409/3846 от 20. 11. 2009 г., не обосновава направения от административния орган извод, че средствата по заявлението на М. К. М. са недължимо платени. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията".

Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи и липсата на фактически и правни основания на акта представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Другите съществени нарушения, отбелязани от съда, са тези на чл. 26, 27 и 34 от Административнопроцесуалния кодекс, вследствие на което страната, чиито права се засягат от акта, е била лишена от възможност да участва в производството.

За да се приеме, че сумата, установена като публично държавно вземане, подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва.

Независимо, че съдът е обявил нищожността на административния акт на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо да го отмени като незаконосъобразен, решението следва да се остави в сила, тъй като и в единия, и в другия случай се постига съответният на целта на проверката правен резултат, при който се премахват правните последици на акта.

С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 13. 02. 2012 г. по адм. дело № 2048 от 2011 г. на Административния съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ С. Х.

Ц.Й.