Производството е образувано по касационна жалба на Х. Р. Д. - чрез процесуалния й представител - адв. В. Д., срещу решение № 229 от 28. 09. 2007 г. по адм. дело № 167 от 2006 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата се излагат отменителни основания за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна.

О. Е. С., С. С. и С. Б. Д.-Герова не вземат становище.

Ответната страна кмет на община Б. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния преклузивен срок, а разгледана по същество - основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № ТС-52 от 06. 03. 2006 г. на кмета на Божурище. В мотивите е прието, че е спазена процедурата по чл. 179 от ЗУТ, заповедта е издадена от административен орган в кръга на неговите правомощия и касаторката като носител на ограничено вещно право на ползване законосъобразно е посочена като адресат на обжалвания административен акт.

Върховният административен съд - второ отделение, приема за безспорно установено, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х. Д. срещу заповед № ТС-52 от 06. 03. 2006 г. с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗУТ, с която й е наредено като собственик на УПИ VІІІ-127, кв. 10 по плана на с. П., да премахне за нейна сметка паянтовите постройки и ореха, находящи се в непосредствена близост до УПИ VІІ-126, 125, кв. 10, като неподходящи по местоположение и разположение. От представените по делото нот. акт от 20.ХІІ.1985 г. и нот. акт от 19.V.1995 г. е видно, че касаторката и съпругът й Б. Г. Д. са дарили на дъщеря си С. Д.-Герова процесния имот. С нот. акт от 19.V.1995 г., с който са...