Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община – Радомир срещу решение № 4/08. 02. 2010 г., постановено по адм. дело № 434/2009 г. по описа на Пернишкия административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължение на Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” – гр. С. за такса битови отпадъци, обективиран в съобщение № РД-47-00-169/07. 08. 2009 г. на кмета на същата община. С решението на съда преписката е върната на административния орган – кмета на Община – Радомир за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Касаторът излага оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като уведомлението за размера на таксата битови отпадъци (ТБО), не представлявало индивидуален административен акт и не съдържало волеизявление на административния орган по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Иска се обезсилване на решението на съда и прекратяване на производството.

Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” – гр. С. чрез депозиран по делото писмен отговор я оспорва, позовавйки се на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ., бр. 112/2003 г.). Претендира и за направените разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. П. Д..

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като изводът на съда, че процесното съобщение представлява индивидуален административен акт не намира опора в закона.

Върховинят административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неосно вателна по следните съображения:

Съдът е приел, че обжалваното пред него съобщение за ТБО представлява индивидуален административен акт и затова подлежи на обжалване по реда на АПК. Установено е също така, че на предприятието са предоставени права за управление и ползване върху...