Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. М. И. - началник на РУ "Полиция" (РУП) гр. Т., против решение № 19 от 11. 02. 2013 г., постановено по адм. дело № 286/2012 г. по описа на Административен съд (АС) – Ловеч, с което е отменено негово решение рег. № 13583 от 25. 09. 2012 г., с което е отнето издаденото на М. И. К. от гр. Т., ул. "Ген. Карцов" № 250а, разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие обр. 3 с бл. № ОВ 0206564 и е постановено изземване на пистолет "WALTHER" Р 990 кал. 9х 19п, с фабричен № 047626.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – М. И. К., не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорения съдебен акт на АС - Ловеч е отменено решение рег. № 13583 от 25. 09. 2012 г. на началника на РУП Троян, с което на М. И. К. е отнето разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и е постановено изземване на пистолет "WALTHER" Р 990, кал. 9х19п, с фабричен № 047626, на основание чл. 153, т. 6, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в административния акт не са изложени фактически основания, обосноваващи възприетото правно основание, като нарушеното изискване за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 предл. 1-во АПК е абсолютно основание за отмяната му. Съдът е счел, че административният орган не е анализирал всички данни по административната преписка и не е изложил обосновани изводи коя е отпадналата основателна причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да издаде процесното решение за отнемане на разрешенията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и неговото изземване, като цитирайки сочената разпоредба формално е посочил, че по заявлението на жалбоподателя не са налице данни, доказващи необходимостта от притежание на късоцевно оръжие. Решаващият съд е приел, че при липса на установените законови предпоставки - отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за административния орган не възниква задължение да приложи разпоредбата на чл. 155 и да издаде решение, с което да отнеме разрешенията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Въз основа на горните изводи е отменил изцяло оспореното решение. Решението е правилно.

От данните по административната преписка е видно, че със заявление с вх. № 7623/23. 08. 2012 г. до началника на РУП – Троян, М. И. К. е поискал подновяване на разрешение за носене и употреба на късо нарезно оръжие. По заявлението е постановен изричен отказ рег. № 12907 от 17. 09. 2012 г., поради недоказана необходимост от притежание на късоцевно огнестрелно по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, връчен на оспорващия на 03. 10. 2012 г. и обжалван пред АС Ловеч, видно от представената жалба с вх. № 253/17. 01. 2013 г. (л. 36). По тази жалба е образувано адм. дело № 287/2012 г. на АС - Ловеч, приключило с негативен за подателя резултат (решение от 11. 02. 2013 г.).

С процесното решение рег. № 13583 от 25. 09. 2012 г. началникът на РУП Троян е постановил отнемане на разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие обр. 3 и разрешението за неговото съхранение, като е разпоредил и изземване на пистолет "WALTHER" Р 990 кал. 9х 19п, с фабричен № 047626, на основание чл. 153, т. 6

ЗОБВВПИ. Видно от приложеното на л. 13 от делото разрешение обр. 3 за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия ОВ, № 0206564, срокът му на действие е изтекъл на 31. 03. 2012 г.

Оспореното пред АС Ловеч решение № 13583 от 25. 09. 2012 г. на началника на РУП - Ловеч съдържа мотиви за отказ да бъде продължен срокът на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, издадено е на основание чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ, като в титулната част и диспозитива му изрично е посочено, че се отнема издадено разрешение обр. 3 с бл. № ОВ 0206564. По този начин административният орган е изложил фактически обстоятелства за постановяване на отказ по искането на Костовски за продължаване срока на разрешението му за боравене с огнестрелно оръжие поради наличие на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - "липса на основателна причина", като с волеизявлението си е постановил прекратяване действието на предходно разрешение с вече изтекъл срок на действие. Налице е противоречие между фактите по преписката, мотивите на органа и правното основание, на което е постановено решението (от една страна) и съдържанието на властническото произнасяне, формулирано в диспозитива на акта (от друга страна).

В случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на разрешението, законът възлага в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти, нито да бъде само регистратор на притежатели на огнестрелни оръжия. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е заявителят да е доказал необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение. В настоящия случай при произнасянето си органът е изложил съображения, относими към отказ за издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за заявителя от ползването на огнестрелното оръжие.

Случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 с. з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). За да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (предпоставка за отнемане по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ), следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния орган, който след като укаже на лицето да заяви кои са били обстоятелствата, обосновали необходимостта да носи огнестрелно оръжие, следва да провери съществуването им към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон).

При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В конкретния случай началникът на РУП - Ловеч, обсъждайки материалноправните предпоставки за подновяване на издаденото в полза на М. К. разрешение (по каквато искане вече се е бил произнесъл с решение рег. № 12907 от 17. 09. 2012 г.), е постановил акт, с който го отнема, без да съобрази, че срокът на разрешението вече е изтекъл. С изтичане срока на действие по чл. 5, ал. 1 ППЗКВВООБ, вр. с § 8 ПЗР на ЗОБВВПИ, се прекратяват правните последици на разрешителния административен акт, респ. прекратява се учреденото субективно право на адресата за извършване на съответните дейности. Административният орган е издал решение рег. № 13583 от 25. 09. 2012 г. и е постановил отнемане на разрешително, което няма правно действие. При това положение заповедта на началника на РУП - Ловеч в тази й част е издадена без законово основание, поради което е нищожна. Същата не може да породи целените правни последици – да преустанови действието на издаденото разрешение с изтекъл срок на валидност, т. к. към момента на постановяването й адресатът не е имал право да борави с огнестрелно оръжие по силата на самия закон.

Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, във вр. с § 20 ПЗР на ЗОБВВПИ, чиято разпоредба гласи, че подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения ЗКВВООБ се прилагат, доколкото не противоречат на този закон, което според АС обуславя извод, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ (действащ към момента на издаването на решението, отм. , бр. 99 от 14. 12. 2012 г.,) не следва да се прилага, т. е. меродавният срок е този по чл. 84, ал. 2 от новия ЗОБВВПИ, който е 5 годишен и за процесното разрешение изтича на 31. 03. 2014 г.

Анализирайки приложението на новия ЗОБВВПИ спрямо заварените правоотношения, първоинстанционният съд не е отчел, че действието на издадените до влизането му в сила разрешения е изрично уредено в разпоредбата на § 8 ПЗР, където законодателят е посочил, че

издадените до влизането в сила на закона разрешения за осъществяване на дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на разрешенията по § 7, и документи за пренасяне на изделията в рамките на Европейския съюз, запазват действието си до изтичането на срока им. От това в конкретната хипотеза следва, че ЗОБВВПИ не пренормира вече осъществените правоотношения и срокът, приложим относно издаденото при действието на отменения ЗКВВООБ разрешително на М. К. е три години, респ. разрешителното е било валидно до 31. 03. 2012 г., а заповедта за отнемането му и изземване на оръжието е от 25. 09. 2012 г. Именно с оглед изтеклия срок, Костовски е подал и нарочно заявление с вх. № 7623/23. 08. 2012 г. "за подновяване на разрешение за късо нарязно оръжие". Същото е заявил и в обяснението си от 30. 05. 2012 г., приложено на л. 22 от делото.

След постановяване на отказа за удовлетворяване на искането по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, е осъществено нормативното условие на чл. 213а, ал. 1 ЗОБВВПИ за предаване на оръжието, обект на разрешението, а самото изземване е фактическо действие, което се документира с протокол по чл. 213, ал. 1 с. з. и се реализира при условие, че лицето откаже да го предаде.

При гореописаните съображения въведените с касационната жалба оплаквания са неотносими към правилността на обжалваното решение, респ. към законосъобразността на административния акт, т. к. не съответстват на възприетото с него правно разрешение. С оглед постигнатия от АС Ловеч резултат по материалноправния спор (отмяна на административния акт) и при условие, че правното положение на М. К. не се засяга от степента на порока на акта, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като се имат предвид мотивите на настоящата инстанция - ППВС № 1/85 г., т. 2.

Независимо от изхода на спора, съдебно-деловодни разноски не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 19 от 11. 02. 2013 г., постановено по адм. дело № 286/2012 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Л. П.

В.А.