Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор при Районно управление „Полиция” (РУП) – Карлово против решение № 2020 от 28. 11. 2011 г. по адм. дело № 2373 /2011 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 178 от 16. 08. 2011 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Г. Н. Ч. е задържан за 24 часа в помещенията на РУП - Карлово. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в текста. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая в нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР...