Производството е образувано по касационна жалба на М. Г. Б. и по касационна жалба на Кмета на О. В. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Вълчева срещу решение № 228 от 01. 03. 2006г. по адм. дело № 1431/2003г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, ІІ-ри състав, като са изложени доводи за неговата незаконособразност и допуснати същестевени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответницата по касацинните жалби Р. П. изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подени в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № Р-251 от 13. 06. 2003 г. на Кмета на община В., с която на основание §6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ, чл. 86 и чл. 90 от ППЗТСУ във връзка с чл. 6, т.7 от ЗТСУ е одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл. № 1177, 1177/6/ по плана на ЖК "Бриз".

Видно от данните по делото заповедта се предхожда от акт за непълноти в одобрен кадастрален план от 21. 03. 2003 г. в който са изложени следните констатации: Границите на имота са материализирани с колчета; западната граница на имота е необходимо да бъде преместена съгласно съдебно решение.

При тези констатации в констативния протокол, се установява, че от една страна границата на имота е материализирана на място, което кореспондира с хипотезата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ, не изискваща съгласие и подписването на акта от пряко заинтересуваните собственици на имота, а от друга страна с констатацията за необходимостта западната граница да бъде преместена, се налага обсъдждането на приложимостта на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ, хипотеза изискваща съгласието изразяващо се в подписването на акта от пряко заинтересуваните собственици. При тези данни, налага се извода, че изложената фактическа обстановка в констативния акт не съответства на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ, още повече че както в констативния протокол, така и заповедта не е посочено от административния орган коя от двете хипотези в случая е налице. Тъй като резпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ придвижда изискване за съгласие от пряко заинтересуваните собственици, то такова не е изразено в предвидената писмена форма. Цитираната разпоредба поставя изискването за подписването на акта от съставителя, молителя и пряко заинтересуваните собственици, но заинтересуваното лице в случая не е подписало акта, поради което заповедта е назаконосъобразна, като издадена на основание незаконосъобразно съставен акт за непълноти. Правилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е прието като компетентно и не е оспорено от страните. Констатирано е различие в общата площ на имота - 984 кв. м., а не както е възприето от съда по делбата в размер на 1000 кв. м., поради което не би могло да се възпроизведе в кадастралния план скицата по делбеното дело, още повече че се установява, че не е осигурен достъп до единия имот в случай на нанасянето на двата имота в кадастъра. Тези спорни въпроси, на базата на които са и разногласията между страните, не биха могли да се изяснят в настоящото производство, поради което не са налице предпоставките на цитиранината по-горе хипотеза от разпоредбата на чл. 86 от ППЗТСУ, действащата към момента на издаването на заповедта, за нанасянето на двата процесни имота в кадастралния план на града съгласно решението на съда за делбата му.

Съдът е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция, поради което материалният закон правилно е приложен.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се излага във втората касационна жалба.

По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 01. 03. 2006г. по адм. дело № 1431/2003г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, ІІ-ри състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Н. Д. В.Т.