Образувано е по касационни жалби на Началника на Митница – Кулата и Асоциацията на българските предприятия за международни превози ( АЕБТРИ ) – гр. С. срещу решение от 01. 12. 2006 г., постановено по адм. дело № 689/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „г” състав.

Началникът на Митница – Кулата обжалва решение в частта, в която е отменено ППСПДВ № 243/01. 09. 2003 г., потвърден с решение № А-68/27. 01. 2004 г. на директора на РМД – гр. С. в частта относно определеното за заплащане от АЕБТРИ задължение за лихви, като отмяната касае определените преди дата 07. 06. 2003 г. лихви. Касаторът релевира оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и по-точно чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР, тъй като митническият режим е задействан на 02. 02. 2002 г. и от този момент следва да се дължи и лихвата. Подробни съображения, обосноваващи посоченото оплакване е развито в касационната жалба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изразено становище за неоснователност на касационната жалба на АЕБТРИ и в тази част решението да се остави в сила като правилно.

АЕБТРИ – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И. К. обжалва решението в частта, в която жалбата за определените митни сборове с ППСПДВ № 243/01. 09. 2003 г. е отхвърлена – мито – 8 401 лв., ДДС – 7 950 лв. и лихви Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът взразява, че адресите на титуляр на процесния ТИР карнет и на получателя (последният е подписал и ЧМР товарителницата) са известни, а процесното постановление е насочено и срещу превозвача ЕТ „Буби-Л. А.”. Развити са доводи относно солидарната отговорност по Конвенция ТИР, която е различна от тази по ЗЗД и в този смисъл е цитирал и Тълкувателно решение № 3/2003 г. на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. В последната е изразено становище относно касационната жалба на Началника на Митница – Кулата и в тази част счита, че следва решението да се остави в сила (относно лихвите). Иска се присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби са неоснователни.

Върховният административен съд счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, а разгледани по същество жалбата на АЕБТРИ – гр. С. е основателна, а жалбата на началника на Митница – Кулата е неоснователна поради следните съображения:

По касационната жалба на началника на Митница – Кулата.

За да отмени ППСПДВ № 243/01. 09. 2003 г. , потвърден с решение № А-68/27. 01. 2004 г. на директора на РМД – гр. С. в частта относно определеното за заплащане от АЕБТРИ задължение за лихви, като отмяната касае определените преди дата 07. 06. 2003 г. лихви, Софийски градски съд е приел, че митническите органи в нарушение на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР са определили дължимите лихви от 02. 02. 2002 г. Тримесечният срок според Конвенцията за доброволно плащане е бил изтекъл на 07. 03. 2003 г., поради което е счетено от съда, че от тази дата следва да се начислят и лихвите. В тази част решението е правилно постановено.

Наистина в чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР изплащането на сумата, посочена в постановлението за принудително събиране от гарантиращата асоциация е в определен 3-месечен срок от датата на предявяване искането за заплащане. В Конвенцията изрично е предвидено, че когато гарантиращата асоциация получи искане за заплащане на митни сборове по чл. 8, ал. 1 и 2, но такова не се осъществи в указания 3-месечен срок, тогава заплащането на сумите се изисква да се извърши по съответното национално законодателство, като в този смисъл приложима е правната норма на чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗМ и това е момента на отклоняване на стоките от митнически надзор, а не от момента на вноса на стоките.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в тази обжалвана част решението на градския съд е правилно и следва да бъде оставено в сила – 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По жалбата на АЕБТРИ .

Софийски градския съд е приел, че митническите органи са направили всичко възможно, като са отправили искания за доброволно плащане до превозвача и получателя на стоките и постановлението в частта, насочено срещу АЕБТРИ е законосъобразно издадено. Съдът се е позовал и на ТР №3/25. 03. 2003 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС.

Решението на градския съд в посочената обжалвана част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Солидарната отговорност по Конвенция ТИР не е обикновена солидарна отговорност, каквато е тази, предвидена в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и според изискванията на разпоредбите на международната конвенция тя винаги предполага поредност при търсене на дължимите митни сборове. В случая вместо да спазят поредността, визирана в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР митническите органи са насочили едновременно принудително събиране и от гарантиращата асоциация и от превозвача на стоките, което е нарушение на разпоредбите на международната конвенция. Следва да се има предвид, че функцията на асоциацията е именно гарантираща и само при определени и установени в конвенция ТИР хипотези митническите органи могат да насочат търсене на дължимите митни сборове от АЕБТРИ, но не и когато тези суми могат да се съберат от пряко дължащите ги лица, а в процесния случай това безспорно е установено по отношение на превозвача. Отговорността на гарантиращата асоциация не означава, че при всички случаи при намиране на пряко задължените лица и съставяне на постановление за принудително събиране на някои от тях (превозвач или получател на стоките),следва да се ангажира и отговорността на асоциацията. В такъв случай се обезсмисля поредността при търсене на дължимите митни сборове, в какъвто смисъл конвенцията като международен акт е възприела солидарната отговорност. Само при доказана от митническите органи невъзможност да събере държавните вземания от пряко дължащите ги лица – превозвач или получател, тогава възниква гарантиращата отговорност на АЕБТРИ. По делото няма никакви доказателства, че въпреки съставеното постановление и срещу превозвача, митническите органи не са могли да съберат вземанията си, поради което незаконосъобразно са задължили с митни сборове и АЕБТРИ заедно с превозвача на стоките.

Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, не само в нарушение изискванията на материалния закон, но и при превратна преценка на доказателствата по делото и в противоречие с утвърдената съдебна практика по този вид дела. Несъобразяването със солидарната отговорност по Конвенция ТИР е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което постановлението в частта, в която е задължена АЕБТРИ да заплати митни сборове - мито – 8 401 лв., ДДС – 7 950 лв., ведно със законната лихва следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и направеното искане от АЕБТРИ, на тази страна следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 125 лв. само относно заплатените държавни такси, тъй като в пълномощните на адв.. К. няма данни за определено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 01. 12. 2006 г., постановено по адм. дело № 689/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „г” състав в частта

, в която е отхвърлена жалбата на АЕБТРИ за определените митни сборове с ППСПДВ № 243/01. 09. 2003 г. за заплащане – мито – 8 401 лв., ДДС – 7 950 лв., ведно със законната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

ППСПДВ № 243/01. 09. 2003 г. за определените за заплащане от АЕБТРИ – гр. С. митни сборове – мито – 8 401 лв., ДДС – 7 950 лв .,

потвърдено с решение

решение № А-68/27. 01. 2004 г. на директора на РМД – гр. С.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата обжалвана част (по касационната жалба на началника на Митница - Кулата).

ОСЪЖДА

началника на Митница – Кулата да заплати на АЕБТРИ – гр. С. направените по делото разноски в общ размер от 125 лв.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

С.А.