Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 15016/28. 11. 2012 г. постановено по адм. д. № 7857/2012 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли. Касаторът претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

О. С. Г. Андреев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЧР-6-026 от 10. 05. 2012 г. на Министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на С. Г. А. е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването.

За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР вр. чл. 69, ал. 2 от КСО.

По несъмнен начин по делото е...