Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Торо транс" ООД срещу решение № 135 от 10. 01. 2011г. по адм. дело № 4457/2010г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност.

Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгладена по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Т. Т." ООД със седалище гр. В. срещу заповед № РД-01-584 от 15. 05. 2010г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички доводи в жалбата, с която е сезиран и е изложил обосновани мотиви. Същите възражения отново се излагат в касационната жалба, но са неоснователни.

Оспорената заповедта е издадена от валидно упълномощен от министъра на транспорта административен орган, със заповед № РД-08-496 от 07. 12. 2009г., поради което компетентността на органа издал акта не е засегната, както правилно е приел съда.

Съдът е направил правин анализ на относимите за предмета на настоящото производство правни норми и правилно е приложил материалния закон. Изхождал е от разбирането, че лицензионните превозвачи са длъжни да извършват дейността си винаги в съответствие със закона, като е отчел факта, че разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е инперативна. Установяват се по безспорен начин законовите нарушения на превозвача, а именно, че същият не отговаря на условията визирани в чл. 7, ал. 6 от Закона за автомобилните превози - за финансова стабилност на търговското дружество. В чл. 6, ал....