Производството е по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.

С Решение от 21. 02. 2005 г., постановено по адм. д. № 446/2004 г.Пловдивският окръжен съд е отменил като незаконосъобразен отказа на Кмета на О. П., изложен в писмо изх.№ 94-00-12259/29. 03. 2004 г. да назначи М. К. Т. като държавен служител и е върнал преписката на общината за постановяване на законосъобразен акт по §3 от ДР на ЗДСл.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от пълномощник на кмета на общината с оплакване за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че при работата си по трудово правоотношение в Общината, М. Т. е нарушавала разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 9 от КТ и напълно мотивирано кметът е отказал същата да бъде назначена на служебно правоотношение в администрацията на общината. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, но разгледана по същество за неоснователна. Правилно съдът е приел, че по силата на §3 от ДР на ЗДСл, на лицата, изпълнявали до влизане в сила на ЗДСл длъжност, определена за заемане от държавен служител, то същите се ползват с предимство при подаване на заявление по чл. 8 от закона, без евентуално провеждане на конкурсна процедура.

Върховният административен съд прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Съгласно § 3 от ДР на ЗДСл, лицата, които до влизането в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаване им се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за...