Производството е по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на И. Д. П. от гр. Х., обл. Пловдив, против Заповед № РД-02-14-171/19. 03. 07 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на осн. чл. 129, ал. 3 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на Археологически резерват гр. Х.- окончателен проект.
В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в частта досежно предвижданията за собствения на жалбоподателя поземлен имот № 4118 по кадастралния план на гр. Х., върху част от който е проектирана улица и паркинг, заемащи около 1000 к. м. и за останалата част е отреден УПИ ІV-4118, без посочване на квартал. В тази връзка се твърди нарушение по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и икомическа нецелесъобразност на регулационно решение, тъй като била налице техническа възможност улицата да се предвиди извън очертанията на имота в общинско място, където преминавал стар коларски път. Жалбата съдържа петитум за отмяна на заповедта в обжалваната й част с допълнително заявена претенция за разноски.
Административният орган чрез процесуален представител, юрк.. И., е оспорил жалбата с доводи, подробно развити в представено по делото писмено становище.
Заинтетесуваното лице, Кооперация "Агрокомерс 93", представлявана от адв.. М. по договор за правна защита и съдействие, сключен с управителя А. П. К., оспорва жалбата, поддържа становище за нейната неоснователност с молба за отхвърлянето й. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Върховният административен съд намира жалбата процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, а разгледана по същество в светлината на събраните по делото доказателства - неоснователна по следните съображения:
С обжалваната Заповед № РД-02-14-171/19. 03. 07 г., издадена от зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 129, ал. 3 ЗУТ е одобрен "Подробен устройствен план /ПУП/- план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на археологически резерват гр Хисаря - окончателен проект". Заповедта е издадена в условията на делегирани със Заповед № РД-02-14-478/24. 07. 06 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството правомощия, поради което представлява валиден индивидуален административен акт.
От данните по административната преписка, вкл. графичен материал към заповедта и писменото заключение на в. л. Ангелова, прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, за собственият на жалбоподателя Паспалски поземлен имот кад. № 4118 с площ от 2994 кв. м. / Заповед № РД-06-29/04. 02. 04 г. на кмета на община Х., н. акт № 84, т. І, рег. № 5218, н. д. № 523/99 г и н. акт № 140, том VІ, рег. № 8465, н. д.№ 745/04 г. / е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІV-4118, кв. 42. През част от имота е проектирана улица с о. т. 499-501 с площ от 234, 25 кв. м. и паркинг с площ 138, 75 кв. м., или общо улица и паркинг върху площ от 373 кв. м., съставляващи 12, 46% от площтта на поземления имот. Така предвидената улица е за достъп до съседния УПИ ІІІ-952, собственост на Кооперация "Агрокомерс 93" / н. акт № 58, том І, рег. № 683, н. д.№ 58/05 г./ и друга техническа възможност с оглед съществуващата на място денивилация на терена няма. Двата имота попадат в контактната зона на археологическия резерват / на границата с него/. Осигуряването на друг достъп до УПИ ІІІ-952 предполага извършването на значителни изкопни работи и изграждане на подпорна стена в непосредствена близост до крепостната стена. Тези строителни работи в случая са недопустими, тъй като ще доведат до драстично нарушаване на средата на архитектурния резерват и конфликт между подпорната стена и крепостната такава, като в крайна сметка би било компроментирано оформянето на експозиционната среда на археологическото наследство, още повече, че в тази част на резервата е налице и неразкрита археология.
Цитираното заключение на в. л. Ангелова е оспорено в писмено становище на пълномощника на жалбоподателя, адв.. Ч., без излагане на правно релевантни доводи и формулиране на конкретни искания.
С оглед горното, Върховният административен съд намира жалбата срещу обсъденения по-горе индивидуален административен акт неоснователна изцяло.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ с подробните устройствени планове се урегулират улици, квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди, като задължително законово изискване е урегулираните поземлени имоти да имат лице /изход/ към улица, път или по изключение към алея в парк. В случая предмет на заповедта в обжалваната й част, видно от приложената по делото скица, е урегулирането на поземлен имот с кадастрален номер 4118 в УПИ - ІV-4118, на квартал 42 и улица с о. т. 499-501. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ ограничава отреждането на част от имоти частна собственост за обекти на социалната инфраструктура - публична собственост, каквато са улиците, до размера от 25%. В случая, засегнатата площ от имот 4118, целият от 2994 кв. м. е в размер на 12, 46%, т. е в рамките на предвиденото в закона. Така установеното и липсата на друга техническа възможност за осигуряване лице към улица за УПИ ІІІ-952, налага извода, че заповедта в обжалваната й част е издадена при правилното приложение на закона.
Не се установява твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Реп. България, тъй като отчуждаването на част от имота, собственост на жалбоподателя, се извършна въз основа на Закона за устройство на територията за нужди на градоустройството, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след влизане в сила на устройствения план следва процедура, предвидена в разпоредбана на чл. 16 ЗУТ за определяне на обезщетение.
Изложеното налага извода, че по отношение на обжалваната заповед не се установява наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК, същата е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена.
При този изход на съдебното производство на заинтересуваната страна Кооперация "Агрокомерс 93" гр. Х. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 150 лв по договор за правна защита и съдействие от 06. 11. 07 г., платими от жалбоподателя Паспалски.
Воден от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, ІІ-ро отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И. Д. П. от гр. Х. , ул. "Бор" № 4 срещу Заповед № РД- 02-14-171/19. 03. 07 г., на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта досежно отреждането за имот кад № 4118 за УПИ ІV-4118, кв. 42 и улица о. т. 499-501.
ОСЪЖДА И. Д. П. от гр. Х., ул. "Бор" № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "Агрокомерс 93" със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "В. П." № 12 деловодни разноски в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ М. Д. Г.К.