№30 София, 20. 01. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2674/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 95 от 18. 03. 2019 г. по гр. д. № 432/2018 г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение № 60 от 17. 05. 2018 г. по гр. д. № 591/2015 г. на Свогенския районен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на Б. Р. Б., че В. М. Г. е собственик на поземлен имот №** по КВС, съставляващ пасище, мера в землището на [населено място], [община], местността „К.“, с площ * кв. м., при описани граници, като ответникът е осъден да му предаде владението върху гореописания имот.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат З. Н като пълномощник на ответника Б. Р. Б., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството...