ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95

гр. София 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като изслуша докладваното от съдията Дачев гр. дело № 4811 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на В. К. В. за отмяна на решение № 168 от 24.02.2025 г. по гр. д. № 5217/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 206 от 15.07.2025 г. по гр. д. № 226/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за защита от домашно насилие.

В молбата като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК при твърдения, че след влизане в сила на решението на молителя станало известно, че приетата пред районния съд съдебно-психологическа експертиза не е изготвена добросъвестно от назначеното вещо лице. Според молителя, така изложеното съставлява ново обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба.

Насрещната страна Н. Х. П. чрез пълномощника си адв. Й. оспорва молбата като процесуално недопустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка по допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, намери следното:

На отмяна по реда на Глава ХХІV, чл. 303 и следв. ГПК, подлежат само съдебните решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо (както и определенията по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иск, с оглед сходния им ефект на непререшаемост на спора). Целта на отмяната е преодоляване на формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на исковото производство. Поради това, когато съдебният акт по естеството си не формира...