О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2134

гр. София, 29.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4589 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. З. М., В. М. М., Ж. А. М. и З. М. М. против решение № 182/11.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 1174/2023 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.

Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че с влязло в сила решение, ответниците В. М. и Ж. М. са осъдени да заплатят на ищците суми, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като това сочи на признато по съдебен ред качество на кредитор на ищците по отношение на тези ответвници. Длъжниците В. М. и Ж. М. с извършеното на 02.12.2019 г. (след възникването на вземанията на ищците) дарение на процесния недвижим имот, са намалили имуществото си, като сделката е осъществена в момент, когато е било налице задължението на ответниците В. М. и Ж. М. към ищците. Съдът е приел, че с процесното дарение е намалена възможността на кредиторите за удовлетворяване с цялото имущество на длъжника.

Съдът е посочил, че съгласно ал. 2 на чл. 135 ЗЗД е налице оборима презумпция за знание на увреждането, ако третото лице е...