Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] срещу решение № 151/09. 06. 14г., постановено по т. д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122/09. 07. 10г. по гр. д.№ 1289/07г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30. 04. 99г., 12. 05. 99г., 17. 05. 99г., 21. 05. 99г., 26. 05. 99г. и 26. 05. 99г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл. 34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30. 04. 99г., 12. 05. 99г., 17. 05. 99г., 21. 05. 99г., 26. 05. 99г. и 26. 05. 99г. и платежно нареждане от 03. 05. 99г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./.

Подадена е касационна жалба и срещу допълнително решение № 121/14. 07. 14г. по т. д.№ 95/13г., с което е допълнено решение № 151/09. 06. 14г., постановено по т. д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл. 86 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27. 12. 07г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че решенията се недопустими и неправилни и моли да се допусне касационното обжалване за проверка на допустимостта им, както и въвежда основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Синдикът на [фирма] /Н./ Д. И. Г. е подал два отговора на касационните жалби, предвид и на постъпилото от касатора допълнение.

[фирма] /н./ не взема становище по жалбите.

Третото лице помагач [фирма], [населено място] също е депозирало два отговора на касационните жалби.

Синдикът и третото лице помагач първоначално са оспорили жалбите, но предвид изменението на разпоредбата на чл. 646 ТЗ и на основание П..14, ал. 1 ПЗР към ЗИДТЗ от 2013г. са изразили становище за недопустимост на въззивното решение и съответно за наличието на основания за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваните основно и допълнително решения въззивният съд е приел, че с решение от 06. 03. 2002г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при обявена неплатежоспобност и свръхзадълженост с начална дата 24. 04. 99г. Въззивният съд се е произнесъл по исковете след влизане в сила на изменението на разпоредбите на чл. 646 и чл. 649 ТЗ със ЗИДТЗ с ДВ бр. 20/13г. Изложени са съображения, че с извършените плащания е направено изпълнение на неизискуеми парични задължения в едногодишен срок след началната дата на неплатежоспособността, и същите са обявени за нищожни на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, както и съдът е уважил осъдителния иск за връщане на платените суми.

Касаторът поддържа, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е уреден като конститутивен, поради което разглеждането му като установителен обуславя недопустимост на въззивното решение. Заявено е и второ основание за недопустимост с оглед предявяване на иска след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ съгласно П..14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ.

Синдикът и третото лице помагач изразяват становище за недопустимост на въззивното решение само на основание, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е предявен след изтичане на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне.

С изменението в ДВ бр. 20/13г. на ТЗ и съгласно П.. 8 разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК е променена, като в същата е уреден иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени действия или сделки. С нормата на П.. 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване на масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11. 03. 2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на П.. 14, ал. 1 и 2 и П.. 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013 год./ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено.

С оглед промяната по отношение на процесуалната характеристика на иска –

от установителен в конститутивен

, както и предвид на въведеното възражение за неспазване на

преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ

, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на допустимостта на решенията.

Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл. 649, ал. 6, предл. 1 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 51/09. 06. 14г., както и на допълнително решение № 121/14. 07. 14г., постановени по т. д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд.

Делото да се докладва на председателя на І търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.