Определение на ВКС-ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1005

София, 17. 12. 2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

– Търговска колегия, І т. о.

в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията

Проданова

т. д. № 870

по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 2005 от 10. 12. 2013 год. по гр. д.№ 2829/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 2108 от 21. 05. 2013 год. по гр. д.№ 2431/2013 год. на Пловдивски районен съд с което на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД дружеството е било осъден да заплати на И. Б. К. сумата 16250 лв., обезщетение за държането на магазинно помещение, находящо се в [населено място],[жк]за периода 05. 07. 2011 – 14. 09. 2012 год., след изтичане срока на наемния договор. Присъдена е законната лихва и разноски.

Последователно подържаната теза на дружеството-касатор е, че през целия исков период е заплащал наем за магазинното помещение, които плащания са били приемани от наемодателя Б. и декларирани пред Н.. Правопогасяващите възражения са били елемент на отговора на исковата молба, който, обаче е бил депозиран извън срока по чл. 131 ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, като по отношение на възраженията на ответника се е позовал на преклузията, въведена с чл. 133 ГПК. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], Пловдивският окръжен съд е стигнал до...