Решение по т. д.№ 870/2014 год. на ВКС-ТК, І т. о.Р Е Ш Е Н И Е

№98 София, 16.07.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С – Търговска колегия, І т. о. в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Д. П

Членове: Е. М

Ирина П.

при участието на секретаря Е. С, като изслуша докладваното от съдията Проданова т. д. № 870 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2005 от 10.12.2013 год. по гр. д.№ 2829/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 2108 от 21.05.2013 год. по гр. д.№ 2431/2013 год. на Пловдивски районен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД дружеството е било осъден да заплати на И. Б. К. сумата 16250 лв., обезщетение за държането на магазинно помещение, находящо се в [населено място],[жк]за периода 05.07.2011 – 14.09.2012 год., който е след изтичане срока на сключен между страните наемен договор. Присъдена е законната лихва и разноски.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон – чл.236 ал.2 ЗЗД. Искането е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

Ответникът по касация И. К. не е изразил становище.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса за момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на...