Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Разпореждане № 9982/19. 09. 2014 г. по в. т.д.№ 694/2014г. на Варненския ОС за връщане на касационната жалба на дружеството против Решение № 682 от 01. 07. 2014г., постановено по същото дело. Окръжният съд е съобразил, че касационната жалба е била оставена без движение с дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите й /депозиране на приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК с посочване на въпрос от значение за изхода на делото и обосноваване наличието на допълнителните предпоставки по т. т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и на доказателство за внесена държавна такса/, като с оглед на датата на връчване на съобщението /25. 08. 2014г./, срокът за изпълнението им е изтекъл на 01. 09. 2014г. Обсъдено е, че с разпореждане от 02. 09. 2014г. по молба на жалбоподателя, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, срокът е бил удължен с една седмица. Констатирано е, че продълженият срок, съобразно правилата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 60, ал. 4 ГПК, е изтекъл на 09. 09. 2014г., и в неговите рамки не са представени доказателства за изпълнение на указанията за представяне на изложение с реквизитите по разпореждането, поради което касационната жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1,т. 2 ГПК.

С частната жалба се иска отмяна на разпореждането. Твърдението е, че с молба от 01. 09. 2014г. /в рамките на срока за изпълнение на указанията, съобщени на 25. 08. 2014г./ е било представено доказателството за внасяне на таксата и е поискано удължаване на срока. Молбата е била уважена и срокът продължен с една седмица. Становището е, че след като разпореждането за продължаване на срока е връчено на страната на 15. 09. 2014г., удълженият срок изтича на 22. 09. 2014г.-неприсъствен ден, а на 23. 09. 2014г. е представено изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК.

Отговор от насрещната страна [фирма] не е постъпил.

Частната жалба е неоснователна.

По въпроса за момента, в който изтича срокът за извършване на процесуалното действие, с оглед произнасянето на съда по молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК, е налице непротиворечива съдебна практика – ако искането бъде уважено, новият срок тече от изтичането на първоначалния и страната сама следи за началото и края на срока – Определение № 147 от 15. 03. 2010г. на ІІІ г. о. и Определение № 36 от 09. 01. 2013г. по ч. т.д.№ 817/2012г. на І т. о. В случая срокът е изтекъл на 08. 09. 2014г.

Ирелевантно е, че на жалбоподателя е връчвано разпореждането на съда по молбата за продължаване на срока. В случая разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК не би могла да бъде приложена, тъй като страната не е уведомявана, че началото на удължения срок тече от връчване на разпореждането. Както се посочи, задължителната за съдилищата практика е,

че съдът не дължи процесуално действие за уведомяване,

а страната сама следва да следи за акта на съда по молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с нея, поради което няма основания за отмяната му. Приложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК е депозирано на 23. 09. 2014г.-след изтичане на срока, а процесуалните действия, извършени след изтичане на установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

П. Р. № 9982/19. 09. 2014г. по в. т.д.№ 694/2014г. на Варненския ОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.