О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413

гр. София, 10. 12. 2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България,

Търговска колегия, Първо отделение,

в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2680 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 22. 08. 2014г. на М. Т. Д. и Д. И. Г., с искане за изменение на решение № 102/ 23. 07. 2014г. по т. д. № 2680/2013г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят направените от молителите разноски за първоинстанционното производство в размер на 1020 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че в договор № 3/ 1012 от 2012г. е отбелязано, че е внесена сума в размер на 1020 лева, поради което договорът съдържа изрично волеизявление на страните, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено и не е необходимо представяне на допълнителни доказателства за реално изплащане на сумата. Според молителя, тълкувателните решения, доколкото имат ограничено персонално действие и общозадължителен характер на правилото, съдържащо се в диспозитива на решението, притежават някои от белезите на правна норма и макар и непряко имат юридическо действие по отношение на правните субекти, но само занапред, като същите не могат да преуреждат предходни случаи със задна дата. Тълкувателните решения нямат обратно действие, тъй като не е налице правна норма, която да допуска това, като към датата на приключване на първоинстанционното производство не е съществувало изрично постановено изискване, което да задължава страните в съдебния процес да посочат начина, по който е изплатено възнаграждението. Въз основа на горното е направен...