О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2126

гр. София, 29.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4104 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Д. П. срещу решение № 3281 от 04.06.2024 г. по в. гр. д. № 11611/2023 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено решение № 2004501117.02.2021 г. по гр. д. № 6702/2020 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Р. Н. И. и В. П. С. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за установяване на дискриминация спрямо ищеца П., в качеството му на свидетел по д. п. № 441/2017 г. на 08 РУ-СДВР, въз основа на признаците лично положение и обществено положение, както и за осъждането на ответниците да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебно – деловодните разноски пред въззивната инстанция.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че въззивното решение е формално написано, без анализ на фактите по делото и при отказ от страна на въззивния съд да установи разликата в третирането между ищеца и останалите лица – „сравнители“, пуснати за издирване, всички непознати или хора без адрес. Моли атакуваното решение да бъде отменено или делото върнато за ново разглеждане с указание въззивният съд да отговори на основните въпроси по спора.

В изложението...