Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О.-Р. против решение № 51/17. 02. 14 г. по в. гр. д. № 35/14 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава решение по гр. д. № 1763/13 г. на Русенски РС, в частта с която касаторът е осъден да заплати на В. Ив. С. от Р. сумата 5 000 евро неустойка за неизпълнение по т. 15 от договор от 28. 08. 2007 г. за прехвърляне собственост и учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу поемане задължение за застрояване, ведно със законната лихва и разноски.

Ответницата по касация В.С. е подала отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.

С обжалваното решение е прието, че неустойката е за пълно неизпълнение и замества дължимото обезщетение по чл. 88, ал. 2 ЗЗД-при едностранно разваляне на договора от собственика. Налице е пълно виновно неизпълнение, поради което в полза на С. е възникнало субективно право да развали договора. Същата е направила изрично волеизявление в исковата молба и нот. покана, връчена на 26. 02. 13 г. в хода на делото. Развалянето има обратно действие, но и в този случай съгласно чл. 88, ал. 1,предл. 2 ЗЗД неизплавната страна дължи обезщетение за вредите от неизпълнението.

В изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК се твърди, че по правния въпрос: Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален, поради виновно неизпълнение на длъжника?, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на І т. о.

Чл. 15 от договора гласи: При забава повече от 6 м. след срока по чл. 14, собственикът има право да развали договора договора по вина на строителя. Собственикът е длъжен да уведоми писмено строителят за решението си. Строителят дължи неустойка в размер на 5 000 евро.

Така както е формулиран въпросът за забава, не е релевантен, защото в случая договорената неустойка не е за забава, а за разваляне.

С ТР 7/13 ОСГТК е прието следното: Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне-неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.

В случая такава неустойка е уговорена и съдът се е произнесъл в съответствие с ТР.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл. 78 ГПК. Ответницата по касация е представила две адв. п. за по 1 000 лв., но само едното от тях е по това дело.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 51/17. 02. 14 г. по в. гр. д. № 35/14 г. на Русенски ОС.

Осъжда С. О.-Р. да заплати на В. Ив. С. от Р. сумата 1 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: