Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. М., подадена чрез пълномощника й Т. И. И., срещу Решение от 11. 04. 2008 г. на СГС, АО, ІІІ З състав по адм. д. № 3246/2005 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу ППСПДВ № 103/02. 11. 2004 г. на началника на М. К., потвърдено с Решение № И-46/25. 07. 2005 г. на директора на РМД гр. С., с което И. Т. М. е задължена да заплати сумата от 1610 лв. /представляваща мито в размер на 548 лв. и ДДС в размер на 1062 лв., ведно със законната лихва/, за разликата над 500 лв. до пълния размер на постановеното задължение от 1610 лв. В останалата част решението не е обжалвано.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди се, че при постановяване на решението си съдът не се е съобразил, че сумата по обжалваното постановление е изцяло изплатено, като плащането на сумата от 500 лв. е само първото плащане, като в тази връзка към касационната жалба са приложени ксерокопия от вносни бележки, Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 20. 07. 2006 г. на Районна прокуратура гр. П. и Писмо изх. № 24-00-656/08. 12. 2006 г. на АДВ.

По изложените по-горе съображения, касаторът моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло ППСПДВ.

Ответниците – началникът на РМД гр. С. и Началникът на М. К. не изразяват становище.

Заинтересованата страна — директорът на Дирекция „ОУИ” гр. С. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Подробни...