Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 2419 от 11. 11. 2014 г. по адм. дело № 3165/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, І отделение, 14 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК] от 01. 07. 2013 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1000 от 23. 09. 2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП в частта относно отказан данъчен кредит в общ размер на 56 620, 82 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 3448, 10 лева.

К. [] излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди, че при неправилна преценка на доказателствата съдът е достигнал до неправилен краен извод за материална законосъобразност на на РА в съответната му част, като се изразява становище, че от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, както и заключенията по СТЕ и ССчЕ е доказано реалното извършване на процесните доставки на СМР и на стоки от посочените във фактурите доставчици. Иска се отмяната на решението.

Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. П. в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недоказване на твърдяните от касатора доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт и за неговата обоснованост и правилност.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив по оспорване от [фирма] е бил Ревизионен акт №[ЕИК] от 01. 07. 2013 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1000 от 23. 09. 2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП в частта относно отказан данъчен кредит в общ размер на 56 620, 82 лева и начислени лихви за просрочие в размер на 3448, 10 лева.

Отказаното на РЛ право на приспадане на данъчен кредит е: 1. в общ размер на 12 925, 55 лева по 8 бр. фактури, издадени от [фирма] с предмет доставка на строителни материали / вароциментова мазилка; гипс. мазилка лепило топлоизо; пълнител шпакловка;аустотерм фирбан; вата кнауф вата руло; минер. шпакловка гипс. шпакловка;замазка хидроизолация;хидроизолация/; 2. в общ размер на 9 402, 58 лева по 8 бр. фактури за м. 11. 2011 г., издадени от [фирма] с предмет доставка на строителни материали / блажна боя, фасаген 25 кг; дисповит; грунд ПФ 21; баума кол уплътнителна лента 5 м; лепило В. екстра флекс 25 кг.; битумна хирдроизолация - емулсия; гранитогрес 50/50; 3. в общ размер на 34 196, 32 лева за м. 11. 2012 г. по фактури № 171 от 12. 11. 2012 г. и № 201 от 22. 11. 2012 г., издадени от [фирма] с предмет - СМР по протокол обр. 19 от 12. 11. 2012 г. и от 22. 11. 2012 г.; 4. в размер на 96, 37 лева за м. 11. 2011 г. по два броя фактури, издадени от [фирма] с предмет - ремонт на лек автомобил BMW с рег. [рег. номер на МПС],

По отношение на доставките на строителни материали от двамата доставчици [фирма] и [фирма] ревизиращите органи приемат, че от представените в хода на ревизията писмени документи / фактури, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, пътни листове/ не се установява по категоричен начин предаването на стоките и тяхното транспортиране. В РД и в РА е обсъдено съдържанието на отделните документи и са констатирани определени несъответствия и разминавания, от които не може да се приеме, че действително посочените във фактурите доставчици са предали процесните стоки. Във връзка с доставките на СМР по фактурите, издадени от [фирма] органите по приходите са установили непълноти в представения договор между страните от 05. 11. 2012 г. относно стойността на СМР, описание на СМР и мястото на извършването им. От друга страна, са изследвали отношенията между РЛ и неговите възложители [фирма] и [фирма] и дали действително [фирма] разполага с кадрови и материален ресурс са извършването на описаните в протоколите обр. 19 СМР. С РА е прието, че протоколите обр- 19 са формални предвид събраните в хода на ревизионното производство доказателства - липса на персонал, липса на счетоводна документация, заповеди и книги за инструктаж на работници, липса на Д., на К., както и наличие на разминаване в протоколите обр. 19 относно датите на приемане на работата от [фирма] и от [фирма], както и разминавания относно количествата бетон, вложен в обектите. По отношение на СМР с възложителя [фирма] относно обект "База за обществен отдих" х. С. в к. к. П. / във връзка с фактура № 201 от 22. 11. 2012 г., издадена от [фирма]/ в РД е направена констатация, че СМР са извършени за [фирма] от работниците, наети в [фирма], а не от неговия подизпълнител. В обобщение е формиран извод, че по фактурите, издадени от [фирма] не е налице доставка на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.Относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] ревизиращите органи са посочили като основание за отказ нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, доколкото извършеният ремонт се отнася до поддръжката на лек автомобил и няма доказателства за изключения от тези хипотези.

АС Пловдив е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на ревизията. Изложени са подробни съображения относно всяка една от спорните доставки, като са обсъдени както писмените доказателства, събрани от ревизиращите органи, така и гласните доказателства и заключенията по СТЕ и ССчЕ. В заключение първоинстанционният съд е формирал извод за материална законосъобразност на РА в отделните му части.

Така постановеното решение е правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед наличието на отразени в мотивите на съдебния акт факти и обстоятелства, касаещи друго ревизионно производство. Действително при обсъждане на въпроса за законосъобразността на РА в частта на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] при излагане на мотивите си на стр. 22 е посочено, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДС за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма]. Касае се за техническа грешка, доколкото фактите, установени от съда са отнасят до доставките от [фирма] и съответно, правните изводи кореспондират за този доставчик. Следователно, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да засяга съществено правото на защита на ревизираното лице, тъй като съдът е изразил ясно и недвусмислено волята си по отношение на спорния предмет.

2. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение съдържа убедителни и логични мотиви относно всички правнорелевантни факти, касаещи отказания данъчен кредит за всяка една от процесните доставки и е налице задълбочено обсъждане на всички събрани по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Несъстоятелно е и възражението на касатора, че съдът само е възпроизвел съдържанието на приетите по делото СТЕ и ССчЕ, както и показанията на свидетелите, без да излага самостоятелни правни изводи въз основа на преценката на дадената с тях информация. Обратно на това твърдение, първоинстанционният съд е установил правилно фактите за отделните доставки, посочил е констатираното по време на ревизията, анализирал е заключенията по СТЕ и ССчЕ и какво се установява чрез свидетелските показания, като е посочил защо не дава вяра на заключенията и в кои техни части.

3. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на С. по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С – 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки и услуги, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги/стоки.

3. 1. Решението е правилно в частта относно материалната законосъобразност на РА, касаещ доставките на строителни материали по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма].

ПИНП на доставчиците са съставени по реда на чл. 32 от ДОПК и документи относно спорните доставки са ангажирани само от ревизираното лице.

По отношение на първия доставчик са представени копия от фактури с описание на доставка на конкретни строителни материали, като към тях са приложени, разходни касови ордери, фискални бонове, експедиционни бележки, пътни листове, справка за разходваното гориво по обекти и МПС, спраки относно транспортиране, складирането и асортимента, извлечения от счетоводни сметки. Обосновано съдът е приел недоказаност на предаването на процесните стоки от доставчика на получателя, доколкото липсват убедителни доказателства за установяване на този факт / няма приемо-предавателни протоколи и др. двустранно подписани от страните документи/. Фактурите са подписани само от получателя; експедиционните бележки са издадени от [фирма], който се явява получател и са подписани само от него / от МОЛ Ив. С./ и липсва подпис за експедиращия. Няма данни за точното предаване на стоките - къде е извършено и от кого. В приложените пътни листове няма отразено мястото на натоварване и разтоварване на стоките.

Относно втория доставчик са представени копия от фактурите, в които липсва индивидуализация на стоката; приемо-предавателни протоколи, пътни листове и експедиционни бележки. Във връзка с тези доставки правилно съдът е възприел като обосновани констатациите на приходните органи за недоказаност на реалното осъществяване на процесните доставки. Не е доказан фактът на предаване и транспортиране на стоките. Във фактурите стоките са посочени само общо, т. е. касае се за родово определени вещи, като в приемо-предавателните протоколи липсва индивидуализация на същите, както и протоколите имат бланкетно съдържание, без да е отразено къде е извършено предаването на стоките. От друга страна, експедиционните бележки са издадени от получателя, а не от доставчика и има подписи за МОЛ / Ив. С./ и за доставил, без да посочени имената на лицето. Т.е. при тези непълноти във фактурите и придружаващите ги документи не може по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени от доставчика на получателя. Представените пътни листове също не променят горния извод, доколкото в тях са посочени показанията на километража на превозното средство, но не са отразени точните адреси на натоварване и разтоварване на стоката.

Неоснователно е твърдението на касатора, че от заключението по ССчЕ и по СТЕ, както и показанията на св. Д. / шофьор при РЛ/ се доказва извършването на процесните доставки. Заключението по ССчЕ е изготвено от в. л. само на базата на документите по делото, без да е извършвана проверка в счетоводството на доставчиците и на получателя. Липсва констатация дали доставчиците са разполагали със съответното количество стоки, за да ги предадат на получателя, както и дали стоките са заприходени при получателя / относно стоките от [фирма]/ и дали стоки от същия вид са вложени от РЛ в строителни дейности. Фактът, че при преглед на счетоводната документация на получателя за процесните данъчни периоди /м. 11 и м. 12. 2011г./, че няма други дебитни обороти по видове материали по партида 3 - материали / за доставчика [фирма]/ и по сметка 601 - Разходи за материали / за доставчика [фирма]/, които да съответстват на стоките, закупени от двамата доставчици, не означава, че стоките по фактурите са закупени от сочените доставчици. От друга страна, констатацията на в. л. по СТЕ, че горивото, описано в приложените пътни листове обезпечава разстоянието П. - С. - П. / за [фирма]/ и от базата на РЛ до обектите на [фирма], също не означава, че стоките по фактурите са предадени от доставчика на получателя и са били транспортирани. Доколкото няма събрани доказателства за установяване по категоричен начин на предаването на стоките от посочените във фактурите двама доставчика на получателя, то законосъобразно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, до който правилен извод е достигнал АС П..

3. 2. Решението е правилно в частта относно приетата за неоснователна жалба на [фирма] относно отказания данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] с предмет - СМР по протокол обр. 19 от 12. 11. 2012 г. и от 22. 11. 2012 г.

В хода на ревизията е установено, че към процесните фактури са приложени съответните актове обр. 19 за отчитане на извършените СМР, както следва: - ф-р а № 171/12. 11. 2012 г. на стойност 44 686. 16 лв. и ДДС 8 937. 23 лв. – акт обр. 19 от 12. 11. 2011 за обект: „Изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения от отливен поток [населено място], общ. М.“;- ф-ра № 201/22. 11. 2012 г. на стойност 126 295. 45 лв. и ДДС - 25 259. 09 лв. – акт обр. 19 от 22. 11. 20123 г. да обект: „База за обществено обслужване и отдих“ – х. С., к. к. П.. В актовете са описани и видовете строително-монтажни работи, мярка, количество, единична цена и стойност. Според органа по приходи посочените в акт. обр. 19 строителни дейности би следвало да се извършват от квалифицирани работници.

Представен е договор от 05. 11. 2012 г., сключен с [фирма] за извършване на СМР по „Изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения от отливен поток – [населено място], общ. М.“. Към договора не е представено приложение, в което подробно да са описани СМР, подлежащи на извършване. В Раздел II. Стойност на договора“ не е посочена стойност, въпреки че в представената форма е предвидено място за посочване. Не е описан конкретният обект и вида на договорените работи.