Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на здравеопазването, чрез процесуалния му представител юрк.И. срещу решение № 3614 от 25. 05. 2015 г., постановено по административно дело № 970/2015 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на Р. Д. Д. е отменена негова заповед № РД-18-53/12. 12. 2014 г., с която е отказано признаване на професионална квалификация „магистър - фармацевт“.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и необоснованост отм. енителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Д. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-53/12. 12. 2014 г. на заместник министъра на здравеопазването, с която на Р. Д. Д. е отказано признаване на професионална квалификация "магистър - фармацевт" и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението.
За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че зам. министърът на здравеопазването в качеството му на орган по признаване по смисъла на § 1, т. 6 от ДР...