Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. М., срещу решение № 79/12. 02. 2015 г., постановено по адм. дело № 839/2014 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, с изх. № 02-130-6500/2959 от 20. 08. 2014 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., а преписката е върната при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК.

В касационната жалба се съдържа се съдържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в нея подробни съображения се моли съда да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо.

Ответникът – Б. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. е представил по делото писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила съдебното решение, а също да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът сочи на допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения, като аргументира подробно всяко едно от тях. Позовава се и на съдебна практика, която посочва. Счита, че решението предмет на касационната жалба страда от всички пороци, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което трябва да се отмени.

Настоящият състав на Върховния административен съд – трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на...