Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, първата от които подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д”ОДОП”) – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 108 от 20 март 2015 година, постановено по адм. дело № 495/2014 година по описа на Административен съд В. Т в частта, с която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/18 март 2014 година на началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Т., потвърден с решение 260/17 юни 2014 година на директора на Д“ОДОП“- Велико Т. при ЦУ на НАП, в частта му, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер 15252. 43 лева по 3 бр. фактури на доставчика [фирма], както и по отношение на съответните лихви, и в частта, с която е изменен същия ревизионен акт в частта му, с която за 2009 година е определен корпоративен данък в размер на 34917. 39 лева ведно със законната лихва, като вместо това е установен дължим корпоративен данък за тази година в размер на 27291. 17 лева, ведно със съответната лихва.

В касационната жалба на директора на Д”ОДОП” се поддържат оплаквания за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 309, т. 3 от АПК. Касаторът подробно обосновава изводи за неправилност на решението в обжалваната от него част и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от [фирма] със седалище С. срещу решение № 108 от 20 март 2015 година, постановено по адм. дело № 495/2014 година по описа на Административен съд В. Т в...