Образувано е по касационни жалби, подадени от Н. И. Б. и Тръжна комисия, назначена със заповед № РД-05-95 от 18. 06. 2013 година на директора на ОД „Земеделие”,представлявана от юрисконсулт С. П. против решение № 175 от 13. 11. 2014 година по адм. дело № 160/2014 година на Административен съд – Смолян. С него е отменено, като незаконосъобразно решение по т. 60 на т.ІІІ от Протокол от 24. 06. 2013 година за проведена Първа тръжна сесия относно класирани на първо и второ място участници за имот № 000933 в землището на [населено място], [община]. Представят се от втория касационен жалбоподател допълнителни писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Основното възражение на първия касационен жалбоподател е за процесуална недопустимост на решението на административния съд, като постановено по просрочена и съответно процесуално недопустима жалба – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Втората група възражения на касаторите са за противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна – К. М. Д. изразява писмено становище за неоснователност на касационните жалби.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на изводите на съда за допуснати три нарушения при провеждане на процедурата: върху пликовете, съдържащи офертите не е вписан адресат; протоколът е подписан от участвалия за кратко време в работата на комисията неин резервен член; представените в касационното производство оригинали на вторите страници от протокола, не санират неизпълненото задължение на тръжната комисия да изготви протокола в три екземпляра.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни относно твърдяната необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
Производството пред административвия съд е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 47н ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от К. М. Д. против Протокол от 24. 06. 2013 година от проведена Първа тръжна сесия на търг с тайно наддаване за предоставяне под наем и аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/, съставен от тръжна комисия при Областна дирекция „Земеделие” – [населено място]. Предмет на оспорване са резултатите от търга по т. 60 за имот № 000933 в землището на [населено място], [община] с площ от 447. 561 декара. Направени са три възражения: Първото е, че тръжната комисия е определила за спечелил участник Н. И. Б., без да провери съдържанието на представените от него документи. Второто е, че към датата на откриване на процедурата, не е вписано прекратяване на договора на самия жалбоподател за наем на същия имот. Третото е липса на яснота колко оферти са подадени от спечелилия участник, тъй като в регистъра е вписана оферта в единствено число, а той е участвал по няколко позиции. В хода на съдебното производство се възразява още за обстоятелството, че част от същия имот се намира извън границите на страната.
Съдът е извършил преценка на процесуалната допустимост на жалбата, при която е установил подаването й в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Счел е същата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. За целта е приложил цялата тръжна преписка и въз основа на съдържащите се в нея документи е приел установените факти във връзка с откриването, организирането, провеждането и приключването на тръжната процедура в оспорената й част. При обсъждане на възраженията на жалбоподателя, като участник, предложил по-ниска цена и съответно класиран на второ място, е направил и правните си изводи. Счел е за неоснователно твърдението му за нищожност на процедурата, поради липса на годен предмет, тъй като имот под № 000933 същестува в картата на възстановената собственост за страната. Обстойно е разгледал всички доводи на жалбоподателя за несъответствие на участника, определен за спечелил търга с изискванията на ППЗСПЗЗ и обосновано ги е приел за неоснователни. За неоснователно е счел и възражението за допуснато нарушение, поради невписване в Службата по вписванията в районен съд – Мадан прекратяването на предходен договор на жалбоподателя за наем на същия имот. Обосновал се е с липса на нормативно изискване за заявяване и вписване на подобно обстоятелство.
При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е констатирал три допуснати нарушения: Първото е за неспазване изискването на чл. 47к, ал. 4 ППЗСПЗЗ, тъй като предложенията на двамата участника не са заверени с подписите на членовете на тръжната комисия. Второто е, че на пликовете на двамата участника, в които са поставени документите, не е изписан адресатът, а само имената на всеки оферент и указанията „за участие в търг” – неспазване на изискване по чл. 47и, ал. 1 от правилника. Третото нарушение според административния съд е, че при разглеждане на предложенията е взел участие резервният член М. М.. Той е подписал съставения протокол, но не фигурира, като член на комисията в присъствения лист. Третото нарушение според съда се състои в неизготвянето на отделен протокол само за спорния имот, който да се връчи на участниците в наддаването за него. Въз основа на тези съображения е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения протокол в неговата точка 60 и го е отменил. Така постановеното решение е процесуално допустимо.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба на Н. И. Б. за просрочие на оспорването пред административния съд, извършено от К. М. Д.. В тази връзка касаторът развива теза, че 14-дневният срок за обжалване би следвало да започне да тече от датата на провеждане на самия търг, тъй като в този момент и в присъствието на участниците, тръжната комисия оповестява решението си за спечелилия участник и това е доведено до знанието на двамата. Подобно схващане се опровергава от нормата на чл. 47н от ППЗСПЗЗ, която определя, като предмет на оспорване по реда на АПК протоколът на тръжната комисия. Следователно срокът започва да тече от предоставянето му на участниците. Видно от данните по делото, този срок е спазен от оспорващата страна, поради което постановеното по жалбата решение е процесуално допустимо. Същото обаче е неправилно.
Правният извод на съда за допуснато нарушение на изискването да се впише адресат на плика, в който е поставена офертата е неправилен. Той се базира на изключително формално тълкуване на правната норма. Разпоредбата на чл. 47и, ал. 1 от правилника предвижда запечатаният непрозрачен плик, в който се поставят документите за участие да се адресира до областната дирекция „Земеделие” с указанието „за участие в търг”. Данните по преписката сочат, че в конкретния случай пликовете и на двамата участници са подадени направо в областната дирекция, лично от всеки от тях, за което те са се подписали. По делото е приложена оригиналната тетрадка-регистър, както и копие от нея на л. 44 от приложеното адм. дело № 169/2013 година на АС – Смолян. Видно е, че Н. И. Б. е подал плика с документите за участие на 12. 06. 2013 година в 13. 30 часа и е вписан под № 4. На л. 153 се намира лицевата страна на плика. На нея са изписани „За участие в търг” и името на подателя – Н. И. Б.. Под тях е извършено отбелязването на номера по регистъра и датата на подаване на плика. По напълно идентичен начин е надписан и пликът, съдържащ документите на К. М. Д. (л. 135 от делото). Той пръв ги е подал на 10. 06. 2013 година и е вписан в регистъра под № 1. Приложените пликове, разгледани в съответствие с данните по входящия регистър сочат по недвусмислен начин датата, часа и факта на подаването им лично от участниците. Ето защо липсата на изписване на областната дирекция, като адресат, не може да се приеме за съществено нарушение на закона.
Необоснован е и следващият извод на съда за допуснато нарушение на чл. 47ж, ал. 3 от правилника, свързано с включването в работата на комисията на резервния член М. М.. Видно от административната преписка, тръжната комисия е назначена със заповед № РД-05-95 от 18. 06. 2013 година в състав от председател и 11 членове. Определени са и двама резервни членове, като първият от тях е М. М.. Като участник в работата на комисията, резервният член е вписан още на л. 1 от протокола, поради което го е подписал. Така е удостоверил своето участие, независимо, че не е подписал изготвения присъствен лист. С това по никакъв начин не е нарушено изискването на чл. 47ж, ал. 3 от правилника.
Още по-необоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на изискването на чл. 47, ал. 7 и 8 ППЗСПЗЗ, доколкото не бил изготвен самостоятелен протокол за конкретния имот в необходимите три екземпляра. Изводът е и материално несъобразен, тъй като ал. 7 на чл. 47к, т. 1 има предвид воденето на протокол за цялата тръжна сесия. Тълкуването на съда, че за всеки имот, включен в нея, е задължително воденето на отделен протокол е несъвместимо, както с буквата, така и с духа на разпоредбата.
Представените в касационното производство оригинални обратни страници на първата и втората страница от подадените от участниците Заявление-оферта, съдържащи ценовите предложения на двамата участника установяват, че те са подписани от председателя и единадесетте членове на тръжната комисия. Съществуващата разлика между представените оригинали и приложените копия по адм. дело № 169/2013 година се обяснява от тръжната комисия с факта, че по това дело са представени ксероксни копия само от лицевите страници на офертите, но не и от гърбовете им, тъй като в нито един момент оспорващата страна не е правила доводи за липса на подписи и за допуснато нарушение на изискването на чл. 47к, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Възражението се подкрепя от данните по делото и се възприема от настоящата съдебна инстанзция.
Така изложените съобръжения показват, че като е отменил оспорената точка на тръжния протокол, административният съд е нарушил закона и е направил необосновани изводи, които са довели до неправилност на решението.
В писмената защита пред настоящата съдебна инстанция, К. М. Д. отново се позовава на невъзможния предмет на търга, за което е представил в първоинстанционното производство експертно заключение, изготвено по друго дело и за решаването на друг правен спор. Възражението му е от една страна недоказано и от друга страна неоснователно, доколкото е безспорен фактът по делото, че до обявяването на тръжната процедура, той самият е бил наемател на същия имот.
В писмената защита се прави за първи път още едно възражение, а именно, че министърът е обявил тръжната сесия само за стопанската 2013/2014 година, докато директорът на ОДЗ е определил срок на договорите от 5 години. Възражението се опровергава от доказателствата по административната преписка. В заповедта от 6. 03. 2013 година е вписана стопанската 2013/2014 година, като година на провеждане на търга, но не и като едногодишен срок за сключване на договорите. Видно от точка 4. 5 на същата заповед – началната тръжна цена за ползване на мери и пасища е за срок до 5 години и е 6 лева. Възможният петгодишен срок за ползване на пасища и мери се установява и от анализа на т. І от писмо изх.№ 9166-40 от 4. 04. 2013 година, изпратено от заместник-министъра до областна диреция „Земеделие” – Смоян. В нея са определени изисквания относно сроковете и начина на заплащане на дължимата аренда/наем за ползване на пасища, мери за срок до 5 стопански години. Процесният имот е именно пасище, мера от ІХ категория. Началната тръжна цена за конкретния имот с тези негови характеристики е определена в заповедта на министъра и списъка на имотите, изготвен от директора на ОДЗ на 6 лева. В този минимален размер е направено ценовото предложение на К. М. Д.. В същото време касационният жалбоподател е предложил 10 лева, което е с 33 % над началната минимално възможна цена и тази, която е предложил Д. и законосъобразно е определен за участник, спечелил търга за спорния имот. Оспорването му пред административния съд е било неоснователно и е подлежало на отхвърляне.
Като не е съобразил всички тези обстоятелства, административният съд е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. Решението следва да се отмени, а подадената срещу административния акт жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода на делото и предявените искания от пълномощниците на касационните жалбоподатели, ответникът в касационното производство следва да им заплати направените разноски за двете съдебни инстанции. Доказани такива са в размер на 305 лева / 300 лева адвокатско възнаграждение и 5 лева държавна такса/ за Н. И. Б. и 450 лева /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции/ за тръжната комисия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 175 от 13. 11. 2014 година по адм. дело № 160/2014 година на Административен съд – Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от К. М. Д. против решение по т. 60 на т.ІІІ от Протокол от 24. 06. 2013 година на тръжна комисия, назначена със заповед № РД-05-95 от 18. 06. 2013 година на директора на Областна дирекция „Земеделие” С. за проведена Първа тръжна сесия относно класирани на първо и второ място участници за имот № 000933 в землището на [населено място], [община].
ОСЪЖДА К. М. Д. да заплати на Н. И. Б. сумата 305 /Триста и пет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА К. М. Д. да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – С. сумата 450 /Четиристотин и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанци. РЕШЕНИЕТО е окончателно.