Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от В. Л. И., чрез пълномощника и адв. К. против решение № 1696 от 16. 03. 2015 г., постановено по адм. дело № 10362/2014 г. по описа на Административен съд София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от нея пред съд заповед .

Ответникът по касационната жалба – заместник областен управител на област С., чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалбата на В. Л. И. от [населено място] против заповед № РД-22-004 от 20. 08. 2014 г. на зам. областен управител на Област С., с която на основание чл. 9, ал. 4 от Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /ЗОСОИ/, поради изтичане на установения с разпоредбата преклузивен срок е отказано правото и на обезщетение с компенсаторни записи по подадената от нея молба № 94ВВ/42 от 31. 03. 2014 г.

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата, приемайки по съществото на спора, че заповедта е издадена от компетентен орган в установена от закона форма и изискуемо се съдържание, в съответствие и с приложимия материален закон - чл. 9, ал. 4, във вр. с ал. 3 и чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ. Прието е, че възстановяването на одържавен имот в полза на наследниците...