Образувано е по касационна жалба на началника на МП „Пристанище Б. център”, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Т., против решение № 1162 от 30. 06. 2015г. по адм. дело № 2290/2012г. на Административен съд-Бургас. С доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателост на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение е обявена нищожността на решение № 5768/24. 09. 2012 г. на началника на МП „Пристанище Б. - Център“ към Митница Б., с което е определен нов код 2707 99 99 по Комбинираната номенклатура /КН/, мито за плащане в размер на 92 246, 54 лв. и допълнителен ДДС от 18 449, 31 лв. за стока, декларирана за внос по ЕАД МРН 11BG001007Н0028585/20111204 от [фирма], описана като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“ с код 2710 1971 по КН. Прието е, че с предходно решение № 4897/07. 12. 2011 г. началникът на МП е определил дължимите мито и ДДС по вноса с оглед извършеното деклариране, които били заплатени. Преди издаването му, митническата администрация е извършила физическа и документна проверка на стоката, като на основание чл. 68 от Регламент /ЕС/ № 2913/1992 г. са взети проби в присъствието на декларатора и митнически служител при надлежно съставени протоколи за изземване на проби с № 397/08. 12. 2011 г. Иззетите проби са изпратени за анализ в Митническа лаборатория – Р. и на база изготвената митническа лабораторна експертиза /М./ № 46_06. 1.2012/06. 04. 2012 г. е извършено претарифирането с процесното решение и съответно - определяне на дължимо допълнително мито и ДДС. Решение № 4897/07. 12. 2011 г. не е било оспорено от [фирма] и е влязло в сила, т.е. съставлява стабилен административен акт. Предвид това и обстоятелството, че процесното решение № 5768/24. 09. 2012 г. не е издадено във връзка с ново административно производство, а в рамките на същото е прието, че началника на МП "Пристанище Б. център" не е имал материална компетентност да се произнася повторно с това решение, като определя нов, различен размер на вече определените митнически и държавни задължения по същото ЕАД. Според съда такава възможност за органа съществува в хипотезата на чл. 91 от АПК, в случай на оспорване на първоначалното решение по административен ред, която хипотеза в случая е неприложима, поради липса на такова оспорване.Изложени са мотиви и за липсата на данни за възобновяване на административното производство по осъществения внос с ЕАД МРН 11BG001007Н0028585/20111204 по смисъла на глава VІІ от АПК, т. е.процесното решение да е постановено по реда и в някоя от хипотезите по чл. 99 от АПК, в процедура по глава V във връзка с чл. 103 ал. 4 от АПК. Освен това е прието, че оспореното решение на началника на МП"Пристанище Б. център" не е издадено и в хипотезата на последващ контрол на декларирането, по чл. 84 или чл. 84а от ЗМ, поради отсъствие на доказателства за приложението на този ред. Според съда оспореното решение е издадено само и единствено въз основа резултатите от М. на проби от продукта, без наличието на законовите предпоставки и при липса на компетентност за повторно произнасяне по въпрос, разрешен с влязъл в сила административен акт по отношение на същия адресат и предмет, което го прави нищожно.
Изложени са мотиви и за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, но в крайна сметка, поради приетата нищожност, която се явява по-голям порок, съдът е прогласил оспореното решение за нищожно.
Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
С оспореното решение № 5768/24. 09. 2012 г. на началника на МП „Пристанище Б. - Център“ е извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 9999 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, пар. 1, б. „а“ от Регламент /Е./ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 4897/07. 12. 2011 г., тъй като с първото решение са определени публичните задължение на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с второто /процесното решение/ е извършено претарифиране и като последица от това-определяне на възникналото митническо и публично задължение. Следователно предмета на произнасяне по двете решения не е идентичен – първото произнасяне касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, а с второто е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 9999, различен от декларирания от вносителя и възприет в първото решение на началника на МП / код по КН 2710 1971/.
От решаващо значение е и процедурата, в която е постановено процесното решение № 5768/24. 09. 2012 г. на началника на МП „Пристанище Б. - Център“ – при последващ контрол или повторна проверка, с оглед нормативните различия на тези два вида,"последващ контрол на декларирането", въведени с разпоредбата на чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността /т. н. „Модернизиран митнически кодекс –ММКО,приет с Регламент /ЕО/ 450/2008 г./. Правната уредба на този последващ контрол е в чл. 27 от ММКО и е залегнала и в националното законодателство - гл. ХІV, р. ІV „Последващ контрол на декларирането“ /чл. 84 до чл. 84м/ от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ).
Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи нямат задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ, тъй като митническият орган е предприел действия за изясняване съдържанието на ЕАД, чрез съпоставка на информацията в подадената митническата декларация от [фирма] и съпътстващите стоката документи, като за целта е изготвена М., установила несъответствие между декларирания вид и код на стоката, което е и основанието за постановяване на процесното решение. Следователно се касае за повторна проверка, при която митническите органи могат по собствена инициатива /служебно/ или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация /в случая тази по подадената опростена митническа декларация/ и установяване на съответствието й с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на деклатора /в този смисъл е решение на С. по дело С-379/00 год., т. 21/.
Видно от приложимата разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗМ, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства, т. е. и при двата вида проверка /повторна проверка на декларацията и последващ контрол/ може да се установяват частично идентични несъответствия, но при различни административно –процесуални изисквания. При повторната проверка на декларацията няма нормативно изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, докато последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, съгласно изискването по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която следва да е издадена от компетентен орган и да съдържа определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити. Следователно в конкретния случай е извършена повторна проверка, за която няма нормативно разписано специално производство, поради което неизпълнението на изискванията по чл. 84в от ЗМ е неотносимо, обратно на приетото от административният съд. Освен това решенията на началника на МП за определяне на допълнително митническото задължение по чл. 201, пар. 1, б. „а“ от Регламент /Е./ 2913/92 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вследствие промяна на извършеното тарифно класиране подлежат на оспорване по общия ред, по АПК,тъй като съставляват актове по чл. 21 АПК, т. е.не е приложим реда за оспорване по чл. 99 АПК. В този смисъл са решенията на С. по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.
От изложеното следва, че процесното решение № 5768/24. 09. 2012 г. на началника на МП „Пристанище Б. - Център“ е валиден административен акт, по отношение на който издателя му разполага с материална компетентност, по реда на чл. 84-84а от ЗМ. Като е приел обратното, а именно, че такава компетентност липсва и че акта е нищожен, съдът е постановил неправилно, в нарушение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено.
Първоинстанционният съд е обявил нищожността на оспорения административен акт с диспозитива на решението, но в мотивите към същото е изложил съображения относно неговата законосъобразност. Събирал е доказателства относно това, като освен писмените доказателства е изслушал две съдебнохимически експертизи. При това положение настоящата инстанция може да се произнесе относно законсъобразността на акта, след отмяната на решението за неговата нищожност.
Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка“. Ответното дружество, в кл. 33 на декларацията, е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, докато митническия орган приема, че същия продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 2707 99 99. Вносителят-декларатор е класирал тарифно продукта с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и с такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без да са налични възражения от страна на митническите органи. В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6. 02. 2015г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 4 април 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. Митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. М. дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични. Обратното, посочва С. в т. 2 на диспозитива на Решение С-330/13: “ Понятието „ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието „ароматни въглеводороди". По-широкото понятие е ароматни съставки, а ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи е, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване М. не е правила, поради което съдът е приел за недоказана констатацията на митническия орган, в оспореното решение, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.
По делото е представено предложение на генералния секретар на Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз за приемане на регламент на съвета за суспендиране на мита, приложими към вноса на някои тежки масла и други продукти. Според обяснителния меморандум към предложението целта на самото предложение за приемане на Регламент на Съвета, е суспендирането на автономните общи митнически тарифи върху някои стоки, съдържащи се в глава 27 (тежки масла), които понастоящем са класифицирани под код 2707 99 99. Според същия меморандум, съгласно бележка 2 към глава 27 „масла в които теглото на неароматните съставни компоненти надвишава това на ароматните попадат под заглавие 2710, следователно продуктите се ползват с освобождение от мито, когато са преминали през някакъв конкретен процес. Но масла в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните се класират от април 2013г. под заглавие 2707 и подлежат на мито от 1, 7%. Според обяснителния меморандум, техническите характеристики на въпросните продукти са дадени в ОБ към КН на подзаглавие 2707 99 91 и 2707 99 99. Тези бележки са изменени през април 2013г. за да уточнят обхвата на продуктите покрити от заглавие 2710 и за да изчистят противоречие между обяснителните бележки към КН и бележка 2 към глава 27.” Предложителят е направил заключение, че маслата се класират в различни подразделения и получават различно тарифно класиране. В интерес на икономическите оператори и двата вида масла, независимо от ароматното им съдържание, когато са предназначени за преминаване през „конкретен процес”, както е дефинирано в Допълнителна бележка 5 към глава 27 от КН (вакуумна дестилация, крекинг, реформинг и т. н.) и подлежат на крайна употреба, изложена в Регламент на комисията № 2454/93, трябва автоматично да бъдат освободени от мито. Според т. 2 от самия проект за Регламент на Съвета, някои масла и други продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните до април 2013г. също бяха класифицирани под заглавие 2710, като така се ползваха с третиране като освободени от мито за неопределен период. Според точка 3 от Предложението за Регламент от 04. 04. 2013г. тези масла и други продукти следва да се класифицират под заглавие 2707. На 19. 05. 2015г. регламентът е приет. Този факт е допълнителен косвен аргумент в подкрепа на тезата, че до 04. 04. 2013г. маслата и другите продукти, в които теглото на ароматните съставни компоненти надвишава това на неароматните, също се класифицира в позиция 2710, независимо от посочената характеристика. Така сочи и цитираното по - горе писмо изх.№ 26-Л-12/6. 02. 2015г. на Министерство на икономиката на РБ, адресирано до ответника по касационната жалба. Процесния внос е извършен преди 04. 04. 2013г. и следва да бъде тарифно класиран в позиция 2710, тъй като според химическите му характеристики и основно според неговия произход това е позицията, която най-точно го описва. В случая е била налице установена практика по прилагане на закона и постигане на целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил и по този начин е нарушил правата на жалбоподателя. Това е така, защото не е спорно между страните, че [фирма] в продължение на години, е внасял продукти с характеристики, аналогични на тези на процесния и ги е класирал тарифно в код 2710 19 71. Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липса на каквито и да е било нови обстоятелства - нова законова регламентация или промяна в характеристиките на продукта. Всичко това, предпоставя категоричен извод за незаконосъобразност на издадения акт.
Ето защо след отмяна на обжалваното решение, следва да се постанови друго, по същество, с което оспорения от ответното дружество административен акт, бъде отменен като незаконосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №1162/30. 06. 2015г. постановено по адм. дело № 2290/2012 г. на Административен съд-Бургас, 10-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №5768/24. 09. 2012 г. издадено от началника на Митнически пункт "Пристанище Б. център". Решението не подлежи на обжалване.