Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 3779 от 01. 06. 2015 г., постановено по адм. дело № 5776 от 2014г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № [ЕГН]/13. 09. 2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение № 447/12. 03. 2014г. на Директора на Дирекция „О.” – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ангажираните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, в резултат на което необосновано не са кредитирани заключенията на експертите по съдебно - оценителната експертиза, изготвена в хода на ревизията и повторната С., приета в съдебното производство. Намира, че констатациите на вещите лица по тези експертизи сочат, че не е налице отклонение от данъчно облагане с отчетените разходи за рекламни услуги по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], с оглед на което не е дължим и определеният с РА допълнителен корпоративен данък за 2008г. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и писмени бележки по съществото на спора, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция” ОДОП” –С., чрез процесуален представител, в о. с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като...