Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Н., чрез процесуалния му представител адв.С. срещу решение № 8212 от 29. 12. 2014 г. по адм. д.№ 9769 по описа за 2012 г. на Административния съд (АССГ) С. град, с което е отхвърлена жалбата му против ревиионен ат №[ЕИК]/29. 05. 2012., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, мълчаливо потвърден Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място]. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществените процесуални правила и необоснованост. Отричат се фактическите установявания и правните изводи на съда при изследване на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит и за определяне на допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ЗДДФЛ в резултат на преобразуване на ФР по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА.
Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява и не се представлява.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С оспорения пред АССГ ревизионен акт, в обжалваната част, за жалбоподателя са установени допълнителни публични вземания - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/ за периода от 01. 01. 2007 г. до 31. 12. 2009 г. общо в размер на 289 614, 42 лeва и лихви за просрочие в размер на 115 059, 02 лeва.
За да постанови...