Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет П., подадена чрез председателя му С. П. против решение № 2320/23. 11. 2015г., постановено по адм. дело № 1880/2015г. по описа на Административен съд [населено място]. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

В писмени бележки въвежда възражение за недопустимост на съдебния акт поради липса на правен интерес у жалбоподателя.

Ответната страна - [фирма], не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Решение № 223, взето с протокол № 12 от 18. 06. 2015г. на Общински съвет – П. в частта му по т. 1 и т. 2, касаещи отмяна на т. 1 от предходно Решение №176, взето по Протокол №9/29. 05. 2014г. на Общински съвет П., както и приемане на актуализация и промяна на транспортна схема и маршрутни разписания /основни и летни/ на линии с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 от Допълнителния вътрешноградски транспорт на територията на [община], съгласно представен проект, който е неразделна част от решението.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че Общински съвет П. няма право на отзив да преразгледа въпроса извън предвидения нормативно преклузивен срок /чл. 92, ал. 2 АПК/, а възможността за оттегляне на акта е свързана със съгласие на оспорващия, каквото не е дадено /чл. 156, ал. 1 АПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, за което не е налице правен интерес от оспорване на решението на Общински съвет П..

С обжалваното Решение № 223, взето с протокол № 12 от 18. 06. 2015г. на Общински съвет – П. в частта му по т. 1 и т. 2, е отменена т. 1 от предходно Решение № 176, взето по Протокол №9/29. 05. 2014г. на Общински съвет П., както и е приета актуализация и промяна на транспортна схема и маршрутни разписания /основни и летни/ на линии с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 от Допълнителния вътрешноградски транспорт на територията на [община], съгласно представен проект, който е неразделна част от решението.

Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението, да е непосредствено и да е последица, резултат от издаването на обжалвания акт. Правен интерес ще е налице единствено, когато със самото отменяне на акта ще се отстранят неблагоприятни правни последици от него.

В конкретния случай решението по никакъв начин не застрашава или нарушава правата на [фирма]. Дружеството е превозвач и има сключен договор с [община] за извършване на превоз на пътници по определен маршрут и разписание. Правата на дружеството биха се засегнали от нарушаването, неизпълнението или прекратяването на договора, по който дружеството е страна, но не и от процесното решение, с което се променя общинската транспортна схема. При подобни нарушения обаче защитата на дружеството е по общия исков ред. Решението на общинския съвет няма преки правни последици по отношение на правната сфера на дружеството.

Дружеството не е доказало наличие на правен интерес от обжалване на решението на ОбС, поради което и жалбата му е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК.

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно във всеки един момент на съдебния процес. Л. на правен интерес е предпоставка за прекратяване на съдебното производство.

По изложените съображения, обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски в размер на 360 лева - платено адвокатско възнаграждение, с оглед на което [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Общински съвет - П. сумата от 360 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд – VІІ отделение РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2320/23. 11. 2015г. постановено по адм. дело № 1880/2015г. по описа на Административен съд [населено място] и вместо него постановява:

О. Б. Р. жалбата на [фирма] срещу решение № 223, взето с протокол № 12 от 18. 06. 2015г. на Общински съвет – П. в частта му по т. 1 и т. 2 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Автогара "Р.", ет. 2 да заплати на Общински съвет П. сумата от 360 /триста и шестдесет/лева, представляващи съдебни разноски. Решението е окончателно.